Закусиха — всеки изяде колкото можа. Тогава трите джуджета теглиха чоп кой да измие чиниите. Лошият жребий се падна на Рогин. Дъфъл и Брикълтъм предложиха на Шаста да поседят отвън на пейката до къщурката. Тримата изтегнаха краката си, въздъхнаха доволно, а джуджетата запалиха по лула. Тревата вече не блестеше от роса, слънцето грееше приятно, дори може да се каже, че ако не подухваше лек бриз, щеше да е направо горещо.
— Е, страннико — подхвана Дъфъл, — ще ти покажа разположението на нашата страна. Оттук се вижда почти цялата южна част на Нарния. Ние се гордеем с гледката. Ето вляво, отвъд близките хълмове, се виждат Западните планини. Онзи заоблен хълм далече вдясно се нарича Хълма на Каменната маса. А отзад…
Ала в този момент се разнесе леко похъркване. Шаста, изтощен от нощното пътуване и закусил отлично, беше заспал. Любезните джуджета започнаха да си правят знаци, за да не го събудят, но всъщност толкова шепнеха, кимаха, ставаха и ходеха на пръсти, че той не ги чу само защото беше смъртно изморен.
Спа почти целия ден, но се събуди навреме за вечеря. Всичките легла в къщата се оказаха прекалено малки за него, но му стъкмиха чудесна постеля от пирен на пода и цяла нощ той нито помръдна, нито сънува. На следващата сутрин точно закусиха, и чуха пронизителен звук.
— Тръби! — възкликнаха трите джуджета в хор и заедно с Шаста се втурнаха навън.
Тръбенето прозвуча повторно: непознат за Шаста звук — нито силен и сериозен като роговете на Ташбаан, нито весел и закачлив като ловджийските рогове на крал Лун. Този отекваше ясно, остро и силно. Идваше от източните гори и скоро се смеси с трополенето на конски копита. И ето, показа се началото на колоната.
Най-отпред на дорест кон яздеше лорд Перидан със знамето на Нарния в ръка — червен лъв на зелен фон. Шаста веднага го позна. Следваха го трима ездачи — двама на коне, третият — на пони. Това бяха крал Едмънд и русокоса дама с весело лице, която носеше шлем и ризница, лък през рамо и колчан със стрели („Кралица Луси!“ — прошепна Дъфъл), а ездачът на понито беше принц Корин. Следваше ги основната част на армията: мъже на обикновени коне, мъже на Говорещи коне (те не възразяваха да ги яздят при необходимост, както например, ако Нарния е във война), кентаври, строги мечоци, огромни Говорещи кучета и най-накрая всичките шестима великани. Защото в Нарния има и добри великани. Но макар да знаеше, че са на тяхна страна, първоначално Шаста се плашеше да ги погледне. За да свикнеш с някои неща, е нужно доста време.
Кралят и кралицата стигнаха до къщурката и джуджетата започнаха ниско да им се кланят, а крал Едмънд се провикна:
— Хайде, приятели! Време е да отдъхнем и да похапнем!
Настъпи суетня. Хората слизаха от конете, сваляха дисагите, приказваха помежду си. Корин се втурна към Шаста, хвана го за ръце и радостно възкликна:
— Какво! Ти тук?! Значи успя да се измъкнеш. Толкова се радвам. Славно ще се позабавляваме. Какъв късмет извадихме само. Вчера сутринта пристигнахме в пристанището на Каир Паравел и първото същество, което ни посрещна, беше еленът Шерви с новините за нападението срещу Анвард. Не мислиш ли…
— Кой е приятелят на Негова светлост? — обади се крал Едмънд, току-що слязъл от коня.
— Не виждаш ли, кралю? Това е моят двойник, онзи, с когото ме сбъркахте в Ташбаан.
— Наистина ти е двойник! — възкликна кралица Луси. — Двамата си приличате сякаш сте близнаци. Направо невероятно.
— Моля ви, Ваше величество — обърна се Шаста към крал Едмънд, — не смятайте, че съм ви предал! Аз не съм предател. Но нямаше как да не узная за плановете ви. През ум обаче не ми е минавало да ги съобщя на вашите врагове.