— Вече знам, че не си предател, момче — успокои го крал Едмънд и погали Шаста по главата. — Но за да не те смятат за такъв, друг път не слушай онова, което не е предназначено за твоите уши. Сега всичко е наред.
Всички приказваха, лутаха се насам-натам и за малко Шаста изгуби Корин, Едмънд и Луси от погледа си. Но Корин беше от момчетата, за които човек волю-неволю бързо разбира какви ги вършат, и скоро Шаста чу крал Едмънд да казва високо:
— В името на Лъвската грива, принце, прекаляваш! Ваша светлост никога ли няма да стане послушен? По-енергичен си от цялата ни армия, взета заедно. Предпочитам да командвам полк от стършели, но не и теб.
Шаста си проби път през множеството и видя Едмънд и Корин: единия разгневен, другия — засрамен. Встрани, на земята, седеше непознато джудже и правеше физиономии. Два фавъна очевидно току-що му бяха помогнали да си свали доспехите.
— Ако носех вълшебната си течност — обади се кралица Луси, — положително щях да оправя това тук. Но Върховния крал специално разпореди да не я нося никъде, а да я пазя за изключителни случаи.
Ето какво се беше случило: докато говореше с Шаста, едно от джуджетата на име Торнбът дръпна лакътя на Корин.
— Какво има, Торнбът? — попита Корин.
— Ваша светлост — каза Торнбът и го дръпна настрана, — може да се случи така, че още днес да минем през прохода и да стигнем двореца на баща ви, където вероятно ще участваме в битка, преди да е паднала нощта.
— Знам — отвърна Корин. — Не е ли възхитително!
— Възхитително или не — охлади ентусиазма му Торнбът — имам изричното нареждане на крал Едмънд да не допусна участието на Ваша светлост в битката. Разрешават ви да я наблюдавате и това е достатъчно за малкото ви години.
— О, глупости! — възрази Корин разпалено. — Разбира се, че ще участвам. Та нали кралица Луси ще е заедно със стрелците?
— Кралицата има право да върши каквото си иска — напомни Торнбът, — но аз отговарям за вас. Или трябва да получа тържествената ви дума на принц, че ще седите на понито до мен (не цяла глава напред, разбира се), докато не разреша на Ваша светлост да мръдне, или, по думите на самия крал, ще се наложи да се движим вързани един за друг като затворници.
— Само се опитай да ме вържеш! Ще те съборя!
— Любопитно ми е да видя как Ваша светлост ще го направи — не се предаваше джуджето.
На Корин само това му трябваше. След миг той и джуджето се вкопчиха един в друг. Двубоят вероятно щеше да завърши наравно, защото въпреки по-дългите ръце на Корин и по-високия му ръст джуджето беше по-възрастно и по-жилаво. Но така и не стигнаха до финала (това е най-ужасното при сбивания в насечена хълмиста местност), защото за лош късмет Торнбът стъпи на хлъзгав камък и падна по нос. Опита да се надигне, но откри, че е изкълчил глезен: сериозна работа, защото щеше да му попречи да ходи и да язди поне две седмици.
— Видя ли Ваша светлост каква я свърши! — възмути се крал Едмънд. — Лиши ни от доказан боец в предстоящата битка.
— Аз ще заема неговото място, кралю — отвърна веднага Корин.
— Пфу! Никой не се съмнява в храбростта ти — изсумтя Едмънд. — Но едно момче в битка представлява по-голяма опасност за своите войници, отколкото за вражеските.
В този момент извикаха краля да разреши друг спор и Корин, след като се извини чинно на джуджето, се завтече към Шаста и прошепна:
— Бързо! Сега разполагаме с едно пони и доспехите на джуджето. Надявай ги, преди някой да ни забележи!
— Защо? — изуми се Шаста.
— Как защо? За да участваме в битката, разбира се. Да не би да не искаш?
— А… Да… — успя да промълви Шаста. В действителност изобщо не си го беше помислял и се почувства доста неловко, а по гърба го полазиха тръпки. — Точно така — насърчи го Корин. — Нахлузи ги през главата! А сега — колана! Трябва да яздим по-назад в колоната, и то тихо. Щом започне битката, всички ще са прекалено заети, за да ни забележат.
Глава тринадесета
Битката при Анвард
Към единадесет часа всички, яхнали конете, се насочиха на запад, към планините отляво. Корин и Шаста изостанаха зад великаните. Луси, Едмънд и Перидан, улисани да кроят планове за битката, почти ги забравиха, макар Луси веднъж да подметна:
— Къде е Негова вятърничава светлост?
Едмънд отвърна:
— Поне не е отпред, а това е достатъчно добра новина. Остави нещата сами да следват своя ход!
Шаста разказваше приключенията си на Корин и обясни, че на езда го е учил кон и всъщност не знае да борави с юздите. Корин му показа как да се справи и на свой ред разказа за тайното им отплаване от Ташбаан.