— А къде е кралица Сюзан?
— В Каир Паравел — отвърна Корин. — Не прилича много на Луси, да знаеш. Луси не отстъпва на мъжете или поне може да се каже, че е равностойна на момчетата. Кралица Сюзан е по-скоро обикновена пораснала дама. Не участва във войните, макар да е отличен стрелец.
Пътеката по хълма ставаше все по-тясна и по-тясна, а бездната отдясно — все по-дълбока. Преминаха в индийска нишка по самия край и Шаста потрепери при мисълта, че снощи е сторил същото, но без да подозира.
„Всъщност съм бил — рече си той — в пълна безопасност. Нали Лъва вървеше отляво. През цялото време е бил между пропастта и мен!“
Пътеката изви наляво и на юг от скалата. От двете страни се появиха гъсти гори. Изкачваха се все по-нагоре и по-нагоре към прохода. От върха би се разкрила великолепна гледка, но дървета пречеха. Само от време на време виждаха надвиснала над пътеката скала или някой орел, кръжащ високо в синьото небе.
— Надушват битка — кимна Корин към птиците. — Знаят, че ще има какво да ядат след нас.
На Шаста това съвсем не му хареса.
Прехвърлиха най-високата част на прохода и започнаха да се спускат по другия склон. От една открита местност се ширна цял Арченланд. Разстилаше се пред тях и дори, така се стори на Шаста, отвъд имаше нещо като пустиня. Но слънцето, което щеше да залезе най-малко след два часа, светеше в очите му и той не виждаше много ясно.
Армията спря, за да се разгърне в редица и да се прегрупира. Шаста не бе забелязал досега доста опасните на вид Говорещи зверове от семейство котки — леопарди, пантери и други подобни. Те съставляваха цяло отделение — пристъпяха и с ръмжене заемаха позиция отляво. Великаните получиха заповед да застанат отдясно. Преди това обаче те свалиха товара от гърбовете си. И Шаста видя какво са носили — тежки ботуши с шипове. Обуха ги — стигаха им до коленете, свалиха гигантските боздугани от раменете си и отидоха на определената им бойна позиция. Стрелците, между които беше и кралица Луси, останаха по-назад — първо пробваха еластичността на лъковете, а после — здравината на тетивите. Всички се стягаха за бой, нахлузваха шлемове, вадеха мечове, хвърляха пелерини на земята. Почти никой не говореше. Беше много сериозно и направо страшно.
„Сега вече я закъсах… Наистина я закъсах“ — мислеше си Шаста.
Дочу се силен шум и трясък. Викове на мъже и туп-туп-туп.
— Таран — прошепна Корин. — Опитват се да разбият вратата.
Дори Корин изглеждаше сериозен.
— Защо крал Едмънд не тръгва? — зачуди се принцът. — Не издържам на това чакане. А е и хладно.
Шаста кимна в знак на съгласие. Надяваше се да не изглежда толкова изплашен, колкото беше в действителност.
Най-после се чу изсвирване на тръба. Поеха — по-скоро препуснаха, а знамето се развяваше на вятъра. Прехвърлиха нисък хълм и пред тях се разкри цялата долина, а насред нея малък дворец с многобройни кули и насочени към тях порти. За жалост нямаше предпазен ров, но портите оставаха затворени. По стените се мяркаха безчет бели точки — лицата на защитниците. Долу петдесетина калормени, слезли от конете, яростно нанасяха удари с огромен ствол върху портите. Гледката бързо-бързо се промени. По-голяма част от хората на Рабадаш бяха слезли от конете в очакване да нахлуят през портата. Сега той забеляза задаващите се нарнийци. Нямаше съмнение, че калормените са великолепно обучени. На Шаста му се стори, че в един миг повечето вражески войници се озоваха по конете и извърнати, изчакваха да ги пресрещнат.
Преминаха в галоп. Разстоянието между двете армии се скъсяваше с всяка изминала секунда. Все по-бързо и по-бързо. Мечовете бяха извадени, щитовете — вдигнати, молитвите — изречени. Всички стиснаха зъби. Шаста изпитваше ужасен страх. Ала изведнъж в главата му се мярна мисълта: „Паникьосаш ли се сега, ще се паникьосваш във всяка битка до края на живота си. Сега или никога!“
Едва при сблъсъка на двете враждуващи сили той доби макар и малка представа за това какво става. Имаше ужасни схватки и смразяващи кръвта звуци. Скоро избиха сабята от ръката му, юздите се оплетоха, усети как се изхлузва от коня, а право към него летеше копие. Отмести се, за да го избегне, падна от коня, охлузи си кокалчетата в нечии доспехи и точно тогава…
Няма смисъл да ти описвам битката така, както я видя Шаста. Той не разбираше почти нищо от сражения, дори не схващаше каква е неговата роля. Най-добре ще ти опиша какво се случи, като те отведа по-надалеч, при Отшелника на южната граница, който заедно с Брий, Хуин и Аравис седеше загледан в гладката повърхност на езерото под дървото.