— А, ето те и теб най-после! — продължи кралят строго, като вече се бе обърнал към Корин. — Участва в битката, престъпвайки моята заповед. Момче, готово да разбие сърцето на баща си. На твоята възраст е по-подходящо да си играеш още с дървени мечове, а не с истински!
Но всички, включително и Корин, знаеха, че кралят много се гордее с него.
— Не му се карайте повече, кралю! — обади се лорд Дарин. — Негова светлост не би бил ваш син, ако не е наследил темперамента ви. Ваше величество щеше да е тъжен, ако трябваше да го упреква в обратното.
— Добре, добре — мърмореше кралят. — Този път ще си затворя очите. А сега…
Последва нещо, което беше най-голямата изненада за Шаста, случвала се някога в живота му. Изведнъж се озова в мечешката прегръдка на крал Лун и получи целувки по двете бузи. После кралят го остави да стъпи на земята и обяви:
— Застанете едно до друго, момчета, и нека всички ви видят. Вдигнете глави! Господа, погледнете ги! Някой съмнява ли се все още?
Но Шаста все още не разбираше нито защо всички са вторачени в него и Корин, нито за какво е цялото това ликуване.
Глава четиринадесета
Как Брий стана по-умен кон
А сега да се върнем при Аравис и конете. Отшелника, взрян в езерната повърхност, потвърди със сигурност, че Шаста не е убит, дори не е сериозно ранен. Видя как се надига, а крал Лун го поздравява сърдечно. Но нямаше представа какво си говорят, понеже само виждаше, а не чуваше. След като битката приключи, не си струваше повече да се взира в езерото.
На следващото утро, преди Отшелника да излезе от каменната къщурка, тримата — Аравис и конете — обсъдиха какво им предстои.
— На мен ми омръзна вече — обади се Хуин. — Отшелника се отнася много добре към нас и съм му много задължена, но започвам да напълнявам, защото по цял ден ям, а не тичам достатъчно. Хайде да продължим към Нарния!
— О, нека не е днес, мадам! — възрази Брий. — Да не бързаме. Да поостанем още някой и друг ден.
— Трябва първо да видим Шаста, за да се сбогуваме и да се… извиним — напомни Аравис.
— Точно така! — подкрепи я Брий ентусиазирано. — Тъкмо щях да кажа същото.
— Да, разбира се — съгласи се и Хуин. — Той сигурно е в Анвард. Естествено, че ще го потърсим и ще се сбогуваме. Но Анвард ни е на път. И защо да не тръгнем веднага? Нали всички искаме да стигнем в Нарния?
— Предполагам — обади се Аравис несигурно. Тя вече започваше да се чуди какво точно ще прави там и изпитваше известна самота.
— Съгласен съм, съгласен съм — одобри Брий, — но искам да ви обърна внимание да не избързваме, ако ме разбирате.
— Не те разбирам — призна Хуин. — Защо възразяваш да тръгнем?
— Ами… Х-м-м-м… — мънкаше Брий. — Виждате ли, мадам, завръщането в родните земи… е голямо събитие… Ще попаднеш сред общество… най-отбраното общество, и е важно да направиш добро впечатление. А ние май още не сме в най-добрата си форма, а?
Хуин прихна.
— Притесняваш се заради опашката си, нали, Брий? Сега ми е ясно. Искаш да изчакаме, докато опашката ти порасне! А дори не знаеш дали в Нарния носят дълги или подрязани опашки! Брий, ти си по-суетен от онзи таркаанец в Ташбаан!
— Това наистина са глупости, Брий — добави и Аравис.
— В името на Лъвската грива, не е така, таркаанке! — възмути се Брий. — Просто уважавам себе си и себеподобните.
— Брий — прекъсна го Аравис, която ни най-малко не се интересуваше как изглежда опашката му, — отдавна се каня да те попитам нещо. Защо все повтаряш: „В името на Лъва“ и „В името на Лъвската грива“? Мислех, че ненавиждаш лъвовете.
— Така е — отвърна Брий. — Но когато говоря за Лъва, имам предвид, разбира се, Аслан, Великия избавител на Нарния, който прогони Вещицата и зимата. Всички нарнийци се кълнат в него.
— Той лъв ли е?
— Не, не. Разбира се, че не — отвърна й Брий притеснен.
— А всички истории, които се разправят за него в Ташбаан, го описват като лъв — заяви Аравис. — И ако не е лъв, защо го наричаш така?
— Ами едва ли ще разбереш на твоята възраст — измънка Брий. — Аз самият бях жребче, когато напуснах Нарния и не съм съвсем наясно.
Брий стоеше с гръб към зелената стена, а събеседниците му го гледаха в лицето. Той говореше доста високопарно, попритворил очи, затова не забеляза промяната в израженията на Хуин и Аравис. А те имаха основание да зяпнат и да се вторачат, защото, докато Брий приказваше, върху зелената ограда се появи огромен лъв — по-едър и по-красив, но и будеше повече тревога от който и да било лъв. Скочи в заграждението и тръгна към Брий изотзад. Не вдигаше никакъв шум. И Хуин, и Аравис не бяха в състояние да гъкнат, сякаш бяха замръзнали.