— Няма съмнение — продължаваше Брий, — че когато говорят за него като за лъв, имат предвид, че е силен и свиреп като лъв (когато става дума за враговете ни, разбира се). Или нещо подобно. Дори момиче като теб, Аравис, трябва да е наясно — кощунство е да се вярва, че той е истински лъв. Би било направо неуважение. Ако е лъв, ще трябва да е звяр като всички нас. Ха (тук Брий се разсмя), та ако той е лъв, ще има четири лапи, опашка и мустаци! А-а-а-а… помощ!
Защото точно на думата „мустаци“ Аслан го погъделичка с мустаците си по ухото. Брий полетя като стрела към другия край на заграждението и едва там се извърна. Стената беше прекалено висока, за да я прескочи, а той нямаше повече накъде да бяга. Аравис и Хуин заотстъпваха. Последва миг на напрегнато мълчание.
Тогава Хуин, макар цялата да трепереше, изцвили някак неестествено и припна към лъва.
— Извинете! — привлече вниманието му тя. — Толкова сте красив. Ако желаете, изяжте ме. Предпочитам вие да ме изядете, вместо да нахраня някой друг.
— Скъпа дъще — обади се Аслан, като дари с лъвска целувка потреперващата й кадифена муцуна, — знаех, че няма да се поколебаеш да дойдеш при мен. Щастието ще те споходи.
Вдигна глава и каза по-високо:
— Брий, ти горд, но подплашен кон, ела насам! Още по-близо, сине мой! Не смей да се страхуваш! Докосни ме! Подуши ме! Ето лапите ми, опашката, мустаците. Аз съм истински звяр.
— Аслан — проговори Брий разстроен, — май съм голям глупак.
— Щастлив е онзи кон, който знае това на младини. А и човекът също. Приближи се, дъще Аравис! Виж, лапите ми са като кадифе. Този път няма да те одраскат.
— Този път? — недоумяваше Аравис.
— Аз те нараних. По време на пътуването ти единствения лъв, когото срещна, бях аз. Знаеш ли защо те одрах?
— Не.
— Драскотините по гърба ти отговарят по брой на ударите с камшик, които получи робинята на мащехата ти, защото я упои. Знаеш какво е изпитала.
— Да. Нали…
— Питай, мила моя — насърчи я Аслан.
— Тя ще пострада ли още заради постъпката ми?
— Дете, аз ти разказвам твоята история, не нейната. Всеки чува само своята история и ничия друга.
Той поклати глава и вече по-ведро подкани:
— Развеселете се! Скоро отново ще се срещнем. Но преди това ще имате друг посетител.
С един скок се озова върху стената и изчезна от погледите им.
Странно, но след като си тръгна, не изпитваха желание да разговарят за него. Мълчаливо всеки пое в различна посока по свежата трева и докато се разхождаха, размишляваха.
След малко Отшелника извика двата коня при задната врата на къщурката и им поднесе нещо вкусно за ядене, а Аравис, която все още се разхождаше, се сепна от острия вой на тръба, долетял иззад портата.
— Кой е там? — попита Аравис.
— Негова светлост принц Кор от Арченланд — долетя глас отвън.
Аравис отключи, отвори портата и отстъпи малко, за да направи път на непознатите.
Първо влязоха двама войници с ризници и застанаха от двете страни на входа. Последваха ги вестоносец и тръбач.
— Негова светлост принц Кор от Арченланд желае да бъде приет от лейди Аравис — обяви вестоносецът. Направи крачка встрани, поклони се, войниците поздравиха и се появи самият принц. Всички се отдръпнаха и затвориха портите след себе си.
Принцът се поклони, макар и доста непохватно за принц. Аравис направи реверанс по калорменски (доста по-различен от нашия) и се справи доста добре, защото, разбира се, беше обучена как се изпълнява. След това вдигна очи да види какъв е този принц.
Пред нея стоеше момче без шапка, но с тънка златна корона на главата, която едва ли бе по-дебела от жица. Горната му туника от бяло платно бе тъй фина, че отдолу прозираше другата — яркочервена. Лявата му ръка, хванала дръжката на украсената сабя, беше превързана.
Аравис се вгледа внимателно и възкликна:
— Ха! Та това е. Шаста!
Шаста изведнъж поруменя и бързо започна:
— Виж, Аравис. Надявам се, не мислиш, че пристигам така (с тръбача и всички останали), за да те впечатля или защото съм се променил, или някакви подобни глупости. Бих предпочел да пристигна със старите си дрехи, но ги изгориха и баща ми каза…
— Баща ти? — смая се Аравис.
— Крал Лун е мой баща — уточни Шаста. — Трябваше да се досетя. Корин толкова прилича на мен. Ние сме близнаци, разбираш ли? А и не се казвам Шаста. Името ми е Кор.
— Кор е много по-хубаво от Шаста — отбеляза Аравис.
— Обикновено така кръщават братята в Арченланд — обясни Шаста (или принц Кор, както вече е редно да го наричаме). — Като Дар и Дарин, Кол и Колин и така нататък.