След като престояха двайсет и четири часа в участъка, полицейският инспектор ги викна в кабинета си. Изглеждаше мрачен и сконфузен. Двамата обвиняеми потръпнаха в зловещи предположения.
― Станала е грешка ― с неохота изсумтя служителят. ― Арестувахме истинския виновник, вие сте свободни.
― Но как?! Кой беше виновният?! ― попитаха почти в един глас двамата бивши заподозрени.
Инспекторът бръкна в чекмеджето на бюрото си, извади оранжева запалка и запали евтина цигара.
Беше в лошо настроение, но им даде отговор:
― Брилянтите за Ева бяха фалшиви. Стопроцентови стъкълца! Притиснахме издателят Боян Кръстев и той си призна, че е искал да натопи Ева Данева за кражбата на скъпоценностите. Мотивът му ― вдовицата да не го притиска повече за авторските права на съпруга си Данев. Но той се кълнеше и за друго…
― За какво? ― запита по-хладнокръвният Манолов.
― Че е изпратил истинска стока, а не някакъв фалшификат.
― Нима, господин инспекторе?! ― възкликна потресената вдовица.
― Да, именно. А сега си вървете. Ще го притиснем и ще открием оригиналите.
― Но защо, за Бога, мислите, че той е крадецът? ― полюбопитства упорито писателят.
― Елементарно просто, младежо. Иначе откъде щеше да знае за извършения обир?
Данева и Манолов се озоваха пред полицейския участък. Денят беше лазурен и слънчев; двамата с облекчение си стиснаха ръцете за сбогом.
Когато вдовицата се скри от погледа на Манолов, подсвирквайки под носа си, той се върна обратно в бар „Екзотика“. Поръча си бутилка минерална вода, смигвайки на бармана.
― Пазите ли това, което ви оставих? ― попита го безгрижно. ― Благодаря ви ― додаде, когато онзи му връчи пакетчето. ― Наистина, много съм ви задължен!
Изпи си набързо горнобанската вода и с радостен вид напусна заведението.
По-късно, вкъщи, разопакова пакетчето и от него изпаднаха шепа брилянти, в чиято автентичност не се съмняваше, тъй като сам ги беше подменил с фалшификатите. Беше заменил брилянтите още когато Кръстев му беше обърнал гръб, за да си върви, а за кражбата знаеше, защото самият той беше крадецът; беше заплатил с брилянтите издаването на петте си романа. А сега щяха да му послужат и като заслужен хонорар; нека изиграният издател сам се оправяше с ченгетата.
А за красивата вдовица в главата му се въртяха някои пикантни планове, но те не бяха за ушите и очите на никого…
гр. Варна
7 декември 2007 година