Всичко останало беше подписано с почерка на Кент. Той стои зад Брит-Мари с ръце в джобовете, свит така, сякаш се опитва да не заема излишно място. На Брит-Мари ѝ се иска да полети с него в космоса. Жената със сакото сервира кафе и кима екзалтирано:
– Действително нямах представа, че бизнесът в Борг процъфтява толкова! Очарователно!
Налага се разумът на Брит-Мари здраво да се потруди, за да ѝ попречи да се затича из стаята, разперила ръце като самолет, тъй като е почти напълно убедена, че това не би било уместно.
Първият облечен със сако мъж прочиства гърло и отново взима думата:
– Работата е там, че ни се обадиха дори от Агенцията по заетостта в родния ти град.
– Двайсет и един път. Обадиха ни се д-в-а-й-с-е-т и е-д-и-н пъти – отбелязва друго сако.
Брит-Мари се обръща и поглежда Кент, който да ѝ даде някакви напътствия, но внезапно той е зяпнал саката с отворена уста и изглежда не по-малко шокиран от нея. Едно наглед произволно сако посочва друг документ.
– До знанието ни достигна, че сте била назначена в развлекателния център в Борг.
– По погрешка! – усмихва се топло жената със сакото.
Произволното сако продължава неуморимо:
– От Агенцията по заетостта в родния ти град ни уведомиха за определени политически ангажименти във връзка с това. Обърнаха ни внимание също така, че сега би била възможна известна гъвкавост в общинския бюджет по отношение на по-нататъшното ти назначение, предвид... ами... предвид предстоящите избори.
– Двайсет и един пъти. Двайсет и един пъти ни бе обърнато внимание на това! – намесва се ядосано друго сако.
Брит-Мари опитва да намери езика си, който се е скрил някъде зад зъбите. Думите я предават. Тя заеква, кашля и накрая казва:
– Мога ли да попитам какво, за Бога, означава всичко това?
Всички сака в стаята изпъшкват сдържано, сякаш това би трябвало да е очевидно. После дръпват колективно ръкави, за да проверят дали вече не е време за обяд. Време е. Всички се споглеждат нетърпеливо. Накрая едно от саката поема отговорността да обясни всичко и се обръща изморено към Брит-Мари:
– Означава, че общината може да бюджетира или ново футболно игрище, или оставането ти на работа в развлекателния център. Нямаме средства и за двете.
Не е честно да поставиш някого пред такъв избор.
Странното на градчетата до пътища е, че човек може да открие толкова причини да ги напусне, колкото и извинения, за да остане.
38
– Ще те помоля да опиташ да разбереш, че не е честно да поставиш някого пред такъв избор – казва Брит-Мари.
Не получава отговор, затова обяснява:
– Изборът не е честен, разбери. Искам да те помоля да опиташ да не ми се сърдиш.
Разбира се, продължава да не получава отговор, затова прехапва бузи и приглажда полата си.
– Тук е много спретнато. Не знам, разбира се, дали това има някакво значение за теб сега, но се надявам, че е така. Гробището е много чисто и спретнато.
Сами не отговаря, но Брит-Мари се надява, че я чува, когато му казва:
– Исках да знаеш, любимо момче, че никога няма да съжалявам, че дойдох в Борг.
Събота следобед е. Денят след като общината даде на Брит-Мари нечестен избор и денят, в който „Ливърпул“ среща „Астън Вила“ на сто мили от Борг. Рано сутринта Брит-Мари отиде в развлекателния център. В понеделник на чакъла отвън ще има багери, както обещаха саката от общината. Кент ги накара да се зарекат, иначе нямало да ги остави да отидат да обядват. Така че те обещаха тържествено, че игрището ще се сдобие с тревно покритие и истински врати с мрежа. И ясни бели очертания по тревата. Изборът не беше честен, но Брит-Мари си спомня какво е да изгубиш сестра, спомня си колко изгубена се чувстваше тогава. Затова смята, че това е най-доброто, което може да даде на някого, който е също толкова изгубен. Игрище с ясни очертания.
Чуваше гласове през отворената врата на пицарията, но не влезе. Имаше чувството, че така е най-добре. Развлекателният център беше празен, но вратата на хладилника бе открехната. Следите от плъхови зъби, прегризали гуменото уплътнение на вратата, разкриваха какво се е случило. Фолиото върху чинията беше нахапано, а фъстъченото масло и „Нутела“-та бяха изблизани без остатък. На излизане плъхът се бе спънал в кутията с бакпулвер и тя се беше обърнала върху кухненския плот. В бялата пудра имаше следи от лапи. Две следи. Плъхът бе имал дейт.
Брит-Мари дълго време седя на един от столовете с кърпа в скута. После избърса лицето си и изчисти кухнята. Изми, дезинфекцира и се постара всичко да е свежо. Потупа пострадалата от удар от камък кафе машина, прокара длан по картината с червената точка, която висеше на напълно съвсем точна височина и показваше на Брит-Мари къде се намира.