Брит-Мари вади много малко огледало от ръчната си чанта и разтърква чело. Смята, че е крайно неприятно да припаднеш, но далеч не толкова неприятно, колкото да припаднеш мръсен. Ами ако беше умряла? Докато хората си пият кафето. Какво щяха да си помислят за нея?
– Откъде знаете, че не са се целели в мен? – пита тя със съвсем лека нотка критичност в гласа.
Някоя разперва ръце.
– Уцелиха те. Целят ли се в нещо, не уцелват. Децата са пълен шит на футбол.
– Ха – казва Брит-Мари.
– Всъщност не сме толкова зле... – измърморва тийнейджърката оскърбено.
Брит-Мари вижда, че тя държи топката в ръце. Както държиш футболна топка, когато това е единственият начин да се възпреш да я риташ постоянно.
Някоя прави окуражителен жест към момичето.
– Казва се Вега. Работи тук!
– Не трябва ли да си на училище? – пита Брит-Мари, без да изпуска топката от очи.
– Не трябва ли да си на работа? – отвръща Вега и държи топката така, както държиш за ръка мъжа, в когото си влюбена.
Брит-Мари стисва по-здраво чантата си.
– Моля за разрешение да те уведомя, че отивах именно на работа, когато ме простреляха в главата. Аз съм портиер в развлекателния център, определено. Днес е първият ми ден.
Устата на Вега се отваря изненадано. Сякаш новата информация по някакъв начин променя всичко. Но момичето не казва нищо.
– Портиер? Ама така кажи, лелче! Имам такова, как се казва? Препоръчано писмо! С ключ! – виква Някоя вместо това.
– Информираха ме, че трябва да взема ключовете от Пощата – поправя я Брит-Мари грижовно.
– Тя е тук! Закриха Пощата, нали се сещаш! – възкликва Някоя и отива зад бара, все още държейки бутилката водка.
Настава кратко мълчание. Откъм вратата се чува звън и чифт мръсни ботуши стъпват на неизмития под, нарушавайки тишината. Някоя се показва иззад бара и се провиква:
– Здрасти, Карл! Пакетът е у мен, чакай!
Брит-Мари се обръща и тежък удар по рамото едва не я събаря на земята. Тя поглежда нагоре и вижда гъста брада да я гледа изпод неоправдано мръсна шапка с козирка.
– Гледай къде ходиш – изръмжава нещо между шапката и брадата.
Брит-Мари, която всъщност стои на място, се чувства дълбоко объркана. Затова стиска здраво чантата си и отговаря:
– Ха.
– Ти налетя върху нея! – изсъсква Вега внезапно иззад гърба ѝ.
Това изобщо не се харесва на Брит-Мари. Обърква се, когато някой я защитава. Така става, когато човек не е свикнал на такова отношение.
Някоя се появява с пакета на Карл. Той поглежда раздразнено към Вега и враждебно към Брит-Мари. После кимва кисело на двамата мъже на масата в ъгъла. Те му кимват още по-кисело в отговор. Вратата иззвънява щастливо, когато Карл я затваря след себе си. Все пак не разбира какво се случва около нея.
Някой потупва окуражително Брит-Мари по рамото.
– Шит, не му обръщай внимание. Карл има такова, как се казва? Лимон в задника, нали се сещаш?
Брит-Мари като че ли не се сеща съвсем. Това, изглежда, не е от значение за Някоя.
– Той е сърдит, знаеш, на живота, вселената и всичко останало. Тукашните не харесват хората от големите градове, знаеш – казва тя на Брит-Мари и кимва към мъжете на масата, докато произнася „тукашните“.
Двамата си четат вестниците и си пият кафето, сякаш жените ги няма.
– Как е разбрал, че съм от голям град? – чуди се Брит-Мари.
Някоя върти очи. Брит-Мари не знае как да тълкува това, така че се заема да оцени петното от сос върху сакото си. Би предпочела да беше кръв, защото тя може да се изчисти с бикарбонат. Брит-Мари не знае как стоят нещата със соса за пица.
– Ела! Ще ти покажа развлекателния център, а? – виква Някоя и тръгва към вратата.
Брит-Мари поглежда към останалата част от помещението, която се простира встрани от пицарията/медицинския център/пощенския клон. Пълна е с рафтове и хранителни стоки. Все едно е магазин.
– Може ли да попитам дали това е магазин за хранителни стоки? – пита тя.
– Затвориха магазина, знаеш, правим каквото можем! – виква Някоя.
Брит-Мари наистина не смята, че това е особено хигиенично. Но после си спомня мръсните прозорци на развлекателния център.
– Мога ли да попитам дали тук предлагате „Факсин“? – пита тя.
– Не – казва Някоя, все едно не знае какво е „Факсин“.
Брит-Мари се усмихва търпеливо.
– Това е препарат за почистване на прозорци, разбирате ли.
Брит-Мари никога не е използвала друга марка, освен „Факсин“. Като дете видя реклама в сутрешния вестник на баща си. Една жена гледаше през чист прозорец, а отдолу пишеше „С „Факсин“ можеш да видиш света“. Брит-Мари обичаше тази снимка. Откакто порасна, тя цял живот лъска прозорците си с „Факсин“ всеки ден и никога не е имала проблем да види света. Просто светът не вижда нея.