Някоя не изглежда впечатлена. Посочва децата с бутилката водка, която държи.
– Закриха футболния отбор заедно с игрището. Добрите играчи се прехвърлиха в шит отбора в града.
Тя кимва към пътя, който предполагаемо води към „града“, а после пак поглежда към децата.
– В града – повтаря Някоя. – На две мили[4] оттук, да. Това тук са, знаеш, децата, които останаха. Като твоят, как беше, „Факсин“! Изтеглени от асортимента. Не са доходоносни. Така че главата на онзи Кент, да, може би е твърде надълбоко в задника му. Финансовата криза може би се е оттеглила от големите градове, знаеш, но Борг ѝ харесва. Сега живее тук, мръсницата!
Невъзможно е смехът на Някоя да се различи от последвалия го пристъп на кашлица. Брит-Мари обаче забелязва ясната разлика между начина, по който Някоя говори за „града“ на две мили оттук, и за „големия град“, откъдето идва Брит-Мари. Нивото на презрение е различно. Някоя отпива толкова голяма глътка, че очите ѝ се насълзяват, и продължава:
– В Борг всички карат камиони, сещаш се. Тук имаше, как се казва? Спедиторска компания! А после, знаеш – финансовата криза. Сега в Борг хората са повече от камионите, а камионите – повече от работни места.
Брит-Мари хваща чантата си по-здраво и усеща нужда да се защити, без непременно да са ѝ ясни причините за това.
– Тук има плъхове – информира тя, съвсем не недружелюбно.
Някоя отпива още една разсеяна глътка водка.
– И плъховете трябва да живеят някъде, нали?
Брит-Мари кима, съвсем не критично.
– Плъховете са мръсни. Живеят в собствената си мръсотия. Но вас това не ви притеснява. Сигурно ви е приятно.
Някоя се почесва зад ухото. Разглежда с любопитство върховете на пръстите си. Пие още водка. Брит-Мари кима и добавя грижовно във всяко отношение:
– Ако се ангажирахте малко повече с поддържането на чистотата в Борг, може би нямаше да имате толкова много финансова криза.
Някоя създава впечатление, че я слуша.
– Това е такова, как се казва? Мит! Мръсните плъхове. Мит е, да. Те са, как се казва? Чистоплътни! Мият се като котки, знаеш, с език. Мишките са шит, серат навсякъде, но плъховете си имат тоалетни. Винаги серат на едно и също място, да.
Тя сочи първо дупето си, после земята, докато казва „серат“. Брит-Мари опитва да я игнорира. Някоя посочва колата на Брит-Мари с бутилката.
– Трябва да си преместиш колата. Ще я уцелят с топката.
Брит-Мари поклаща търпеливо глава.
– Определено не мога да я преместя, колата експлодира, докато я паркирах.
Някоя се засмива. Заобикаля автомобила с инвалидната си количка и вижда вдлъбнатината с форма на футболна топка, оставена във вратата.
– А-а. Удар от камък – ухилва се тя.
– Какво е това? – пита Брит-Мари, приближава се неохотно и зяпва вдлъбнатината.
– „Удар от камък“. Когато автосервизът се обади на застрахователното дружество, казва така. „Удар от камък“ – засмива се Някоя.
Брит-Мари започва да рови в чантата си, търсейки бележника.
– Ха. Мога ли да попитам къде се намира най-близкият автосервиз?
– Тук – отговаря Някоя.
Брит-Мари поглежда скептично. Към Някоя, естествено, не към инвалидната ѝ количка. Брит-Мари не съди хората.
– Вие поправяте коли?
Някоя свива рамене.
– Затвориха сервиза. Правим каквото можем. Но майната му на това! Да ти покажа развлекателния център, а?
Подава плика с ключовете на Брит-Мари. Брит-Мари го взема, поглежда бутилката водка на Някоя и стиска здраво чантата си. После поклаща глава.
– Би било излишно затруднение. Ще се оправя и сама, благодаря.
– Няма да ме затрудни – казва Някоя, движейки небрежно количката напред-назад по чакъла.
Брит-Мари се усмихва снизходително.
– Не говорех за вас.
После се обръща рязко, за да не хрумне на Някоя да я последва, и се приближава с маршова крачка до колата. Изважда куфарите и саксиите си и ги довлачва до развлекателния център. Отключва вратата, влиза вътре, затваря и заключва след себе си. Не защото изпитва неприязън към Някоя, ни най-малко. Брит-Мари не е от хората, които изпитват неприязън.
Но мирисът на водка ѝ напомня за Кент.
Отново вади мобилния си телефон. Момичето от Агенцията по заетостта не отговаря безкрайно ентусиазирано.
– Моля те да се свържеш с фирма за борба с вредители, тук има плъх, а може би плъхове! – веднага я информира Брит-Мари.
– Но, Брит-Мари, нали опитах да ти каж... – започва момичето, звучейки малко като човек, който току-що е опрял чело в ръба на бюрото си.