– Каза да ти се обадя, ако имам въпроси за работата. Това е такъв въпрос. Не е хигиенично да има плъхове на работното място! – заявява Брит-Мари.
– О’кей, о’кей, о’кей, ще видя какво мога да направя – измърморва момичето, звучейки малко като човек, който бавно удря телефона в главата си.
Брит-Мари затваря. Оглежда се. Отвън топката се удря в стената, а в праха по пода има следи от плъхове. Затова Брит-Мари решава да направи това, което прави винаги в трудни ситуации: да почисти. Избърсва прозорците с парцал, поръсен с бикарбонат, и ги излъсква с вестник, напоен с оцет. Получава се почти толкова добре, колкото с „Факсин“, но чувството не е същото. Избърсва мивката с бикарбонат и вода, после измива пода във всички стаи, смесва бикарбонат и лимонов сок, за да почисти плочките и кранчетата в банята, а накрая смесва бикарбонат и паста за зъби, за да полира умивалника. След това поръсва бикарбонат в саксиите, защото иначе ще се появят охлюви.
Саксиите на пръв поглед съдържат само пръст, но цветята си почиват под повърхността и чакат пролетта. През зимата се иска увереност от страна на поливащия, който трябва да знае, че голата пръст всъщност крие голям потенциал. Брит-Мари вече не знае дали изпитва увереност, или просто се надява. Може би нито едно от двете.
Тапетите на развлекателния център наблюдават безразлично Брит-Мари и саксиите ѝ. Покрити са със снимки на хора и футболни топки. Футболните топки са навсякъде. Всеки път, когато види някоя от тях с периферното си зрение, Брит-Мари започва да търка малко по-силно с гъбата, но не пасивно-агресивно, естествено. Само внимателно и грижовно. Продължава да чисти, докато блъскането в стената престава, а децата и топката се прибират вкъщи. Едва когато слънцето залязва, Брит-Мари осъзнава, че само лампите в кухнята работят. Затова остава заседнала там, на малкия остров от изкуствена флуоресцентна светлина в развлекателния център, който скоро ще бъде закрит.
Почти цялото пространство в кухнята е заето от мивката, един хладилник и два високи дървени стола без облегалки. Брит-Мари отваря хладилника, чието единствено съдържание е пакет кафе. Проклина се, задето не е взела ванилова есенция. Ако есенцията се смеси с бикарбонат, хладилникът ще замирише свежо.
Застава колебливо пред кафеварката. Тя изглежда модерно. Брит-Мари не е варила кафе от много години, защото Кент прави много вкусно кафе и тя винаги смята, че е най-добре да оставя това на него. Но кафеварката има копче, което свети, а това е най-приятното нещо, което някой е правил за Брит-Мари от много време, така че тя опитва да отвори капака, където предполага, че трябва да се сипе кафето. Капакът не помръдва. Копчето започва да мига ядосано. Това дълбоко обижда Брит-Мари. Тя дръпва фрустрирано капака, при което мигането се засилва, тя започва да дърпа по-фрустрирано, докато накрая цялата машина се обръща. Капакът се отваря и каша от кафена утайка и вода залива сакото на Брит-Мари.
Казват, че хората се променят, когато пътуват. Ето защо Брит-Мари винаги е мразила да пътува. Тя не иска промени. Затова впоследствие подозира, че именно пътуването е причината напълно да изгуби самообладание – така, както не е правила, откакто в началото на брака им Кент стъпи с обувки за голф върху паркета.
Грабва побесняла парцала за под и удря кафеварката с дръжката. Копчето мига. Нещо се чупи. Копчето спира да мига. Брит-Мари продължава да удря отново и отново, и отново, докато ръцете ѝ се разтреперват, а очите ѝ вече не могат да различат очертанията на плота. После вади задъхано една кърпа от чантата си. Изгася лампата. Сяда на един от столовете в мрака и заплаква, заровила лице в кърпата.
Не иска да плаче на пода. Може да станат петна.
7
Брит-Мари будува цяла нощ. Свикнала е. Така е, когато цял живот си живяла за някого другиго.
Седи на тъмно, естествено, иначе какво биха си помислили хората, ако минат оттам и видят, че е запалила лампата посред нощ като някоя престъпница? Но Брит-Мари не спи, защото си спомня колко дълбок слой прах имаше по пода на развлекателния център, преди да го измие, а определено не иска да рискува да умре в съня си и да остане да лежи там, докато замирише и се покрие с прах. Немислимо е да спи на някой от диваните в единия ъгъл на развлекателния център, защото те бяха толкова мръсни, че Брит-Мари трябваше да си сложи два чифта гумени ръкавици, докато ги покриваше с бакпулвер. Може би щеше да може да спи в колата. Ако беше животно.
Момичето от Агенцията по заетостта настояваше, че в града на две мили оттам имало хотел, но Брит-Мари не може да си представи да будува още една нощ на място, където други хора оправят леглото ти. Знае, че има хора, които само си мечтаят да заминат някъде и да преживеят нещо различно, но Брит-Мари мечтае да си е у дома и всичко да бъде както обикновено. Иска Кент да е там, а в килера да има почти пълна бутилка „Факсин“. Иска да оправя собственото си легло.