Искаше някого, който от време на време да се прибира вкъщи, да заварва измит под и топла храна на масата и да разбира, че тя се е постарала. Защото хората са като вечѐрите. Трябва да са от значение. „Колко хубаво е станало!“ Ето го значението.
Едно сърце може и да се пръсне едва когато човек излезе от болнична стая, понесъл риза, миришеща на пица и парфюм, но всичко се пръска по-лесно, ако преди това вече се е напукало.
Брит-Мари запалва лампата в кухнята точно в шест часá на следващата сутрин. Не защото светлината всъщност ѝ липсва, а защото си мисли, че хората може да са видели лампата да свети снощи и ако са си направили извода, че Брит-Мари е прекарала нощта в развлекателния център, то определено не бива да си мислят, че тя още се излежава по това време на деня.
До един от диваните има стар телевизор, който би могла да включи, за да не се чувства толкова сама, но не го прави, защото сигурно дават футбол. В днешно време все това дават, а Брит-Мари всъщност би предпочела да е сама, отколкото да гледа футбол. Развлекателният център е обгърнат от предпазлива тишина. Кафеварката лежи преобърната и вече не мига. Брит-Мари сяда на стола пред нея и си спомня как децата на Кент му казаха, че Брит-Мари била „пасивно-агресивна“. Кент се засмя така, както правеше, когато е пил водка с портокалов сок преди футболен мач. Коремът му се разтресе и смехът излезе през ноздрите му като накъсано пръхтене, а той отговори: „Не е пасивно-агресивна, по дяволите, а агресивно-пасивна!“. После се разсмя така, че поля килима. Именно онази вечер на Брит-Мари ѝ дойде в повече и тя премести килима в гостната, без да каже и дума. Не защото е пасивно-агресивна, естествено, че не. Но всичко си има граници.
Не се натъжи, защото бе чула Кент да казва това. Натъжи се, защото той не осъзнаваше, че Брит-Мари е достатъчно близо, за да го чуе. Знаеше много добре, че Кент не знае какво означава „агресивно-пасивна“, но въпреки това се засегна, защото знаеше много добре какво Кент си мисли, че означава.
Поглежда кафеварката. За краткотраен безгрижен миг през главата ѝ минава мисълта, че ще може да я поправи, но после се опомня и отдръпва ръката си.
Не е поправяла нищо, откакто се омъжи. Струваше ѝ се, че е най-добре да изчака Кент да се прибере. Той винаги казваше, че „тея патици не могат да сглобят и мебел от ИКЕА“, когато по телевизията даваха жени, които участват в предаване за строителство или ремонти. Казваше, че това били „утвърдителни действия[5]“. През това време Брит-Мари обикновено седеше до него на дивана и решаваше кръстословици. Достатъчно близо до дистанционното, че пръстите му да докосват коляното ѝ, когато той сменя канала, за да пусне мач.
Брит-Мари гледа кафеварката и сключва решително ръце пред себе си. После взима още бикарбонат и почиства целия развлекателен център още веднъж. Тъкмо е поръсила диваните с още бакпулвер, когато на вратата се чука. Отнема ѝ доста време да отвори, защото не е лесно да изтича в банята и да нагласи косата си пред огледалото, при положение че осветлението не работи.
Кент така и не разбра защо тя нагласяше косата си, преди да излязат, дори просто да отиваха до магазина.
Все едно Брит-Мари се притесняваше какво ще си помислят хората за нея самата, не за него.
Някоя седи пред вратата с картонена кутия вино в ръка.
– Ха – казва Брит-Мари на кутията.
– Хубаво вино. Евтино. Все едно е паднало на пътя от някой камион! – казва Някоя доволно.
Брит-Мари не знае какво означава това.
– Но, знаеш, трябва да се налива в бутилки с етикет и такива простотии. В пицарията ми се нарича „домашно червено“, ако данъчните питат, о’кей? – продължава Някоя и донякъде подава, донякъде хвърля кутията на Брит-Мари, след което си пробива път покрай нея с инвалидната количка, която издрънчава, щом минава през прага.
Някоя се оглежда наоколо. Колелата на количката ѝ оставят смесица от разтопен сняг и чакъл по пода. Брит-Мари наблюдава следите незабележимо по-малко ужасено, отколкото би ги наблюдавала, ако бяха екскременти.
– Може ли да попитам как протича работата по поправката на колата ми? – пита Брит-Мари.
Някоя кима екзалтирано.
– Адски добре! Адски! Значи, само да те питам нещо, Брит-Мари: цветът важен ли е за Брит-Мари?
– Как така? – стряска се Брит-Мари.
Някоя разперва ръце.
– Имам една врата, знаеш. Страшно хубава. Но може би не е със същия цвят като колата ти. Може би е по-скоро... жълта.
5
Политика на облагодетелстване на членовете на дадена група хора, които страдат от дискриминация. – Б. пр.