За всеки случай се отдалечава още повече от прозореца. Точно в дванайсет слага обяда си на масата до диваните. Макар че нито масата, нито обядът са особено представителни. За ядене има само пакет фъстъци от минибара в хотела и чаша вода, но все пак в дванайсет часа цивилизованите хора обядват, а ако Брит-Мари има някакво качество, то е, че е цивилизована. Слага кърпа на дивана, преди да седне, след което изсипва фъстъците в чиния и започва да ги яде с нож и вилица, което е точно толкова трудно, колкото звучи. Накрая измива чинията и почиства целия развлекателен център още веднъж, толкова старателно, че изразходва почти всичкия бикарбонат, който носи със себе си.
Към развлекателния център има малко перално помещение с пералня и сушилня. Брит-Мари почиства машините с последния останал бикарбонат, толкова предпазливо, колкото гладен човек на самотен остров използва последното си парче рибарско влакно. Не че Брит-Мари смята да пере, просто не може да понесе мисълта, че машините си стоят там мръсни. В едно ъгълче зад сушилнята намира чувал, пълен с бели тениски с номера. Футболни екипи, досеща се. Всички стени в развлекателния център са покрити със снимки на различни хора, облечени с такива тениски. Целите са в петна от трева, разбира се. Ако ще животът ѝ да зависи от това, Брит-Мари не може да проумее как някой може да реши да практикува спорт навън, когато носи бял екип. Варварство.
Взима мобилния си телефон и се обажда на момичето от Агенцията по заетостта, за да я пита дали би могла да очаква в магазина за хранителни стоки/пицарията/автосервиза/пощенския клон да се продава бикарбонат. Той е много ефективен срещу петна от трева. Момичето не вдига. Заета е със статистиките си, разбираемо е. Никого не го интересува, че Брит-Мари е на път да загине насред пустошта.
Взима палтото си. Точно до външната врата, близо до няколко снимки на футболни топки и хора, които си нямат друга работа, освен да ритат въпросните топки, има жълта фланелка с надпис „Банк“, изписан над числото 10. Отдолу има снимка на възрастен мъж, който с горда усмивка държи същата тениска пред себе си.
Брит-Мари облича палтото си и отваря вратата. Отвън стои лице, което очевидно тъкмо е възнамерявало да почука на въпросната врата. Лицето употребява снус[6]. Това във всяко отношение е лошо начало на краткотрайните взаимоотношения между лицето и Брит-Мари, тъй като тя във всяко отношение ненавижда снуса. Взаимоотношенията приключват след двайсет минути, когато употребяващото снус лице си тръгва, мърморейки си нещо, което определено звучи като „мрънкаща вещица“.
Тогава Брит-Мари отново вади телефона си и звъни на единствения номер, на който е звъняла от него. Момичето от Агенцията по заетостта все още не вдига. Брит-Мари звъни отново, защото телефонът всъщност не е нещо, което можеш просто да избереш да не вдигнеш. Дори ако звъни в дванайсет или в шест. Особено тогава, между другото, защото тогава се яде, а ако някой звъни посред хранене, значи се е случило нещо сериозно. В противен случай никой цивилизован човек не би звънял по това време.
6
Тютюнев продукт, производен на сухото емфие. Опакова се в малки торбички, които се поставят между устните и зъбите. – Б. пр.