– Да не си сляпа? – изстрелва жената в мига, в който се обръща и връхлита право върху Брит-Мари.
Брит-Мари ококорва очи учудено. Наглася прическата си.
– Определено не. Виждам отлично. Говорила съм с очния си лекар. Каза ми „Виждаш отлично, Брит-Мари“, ако позволявате да ви уведомя! – уведомява тя.
– Тогава може би ще можеш да се махнеш от пътя? – изгрухтява жената и размахва бастун.
Брит-Мари поглежда бастуна. Поглежда кучето и слънчевите очила. Измърморва „ха, ха, ха“ и кима извинително, след което осъзнава, че кимането не е от значение. Сляпата жена и кучето минават по-скоро през, отколкото покрай нея. Вратата иззвънява щастливо след тях. Все пак не разбира какво се случва.
Някоя се приближава с инвалидната си количка и махва окуражително.
– Не ѝ обръщай внимание. Тя е като Карл. Лимон в задника, знаеш.
Тя прави жест, който според Брит-Мари изобразява колко точно навътре е пъхнато първото във второто. После слага купчина празни кутии от пица на щанда. Брит-Мари оправя прическата си, приглажда полата си и машинално подравнява най-горната кутия от пица, която е застанала накриво. Накрая опитва да поприглади и достойнството си, казвайки крайно грижовно:
– Бих искала да бъда информирана как върви работата по поправката на автомобила ми.
Някоя се почесва по главата.
– Разбира се, разбира се, колата ти, да. Знаеш ли, трябва да те питам нещо, Брит-Мари: вратата важна ли е за теб?
– Какво, за Бога, искаш да кажеш с това? – пита Брит-Мари ужасено.
Някоя разперва ръце.
– Ами, знаеш, просто питам. Цветът е важен за Брит-Мари, разбирам. Жълта врата: не е о’кей. Затова те питам, Брит-Мари: вратата важна ли е за теб? Ако не е важна, тогава колата на Брит-Мари вече е, как се казва? Ремонтирана! Ако вратата е важна... знаеш. Може би ще е нужно, как се казва, по-дълго време за доставка!
Някоя изглежда доволна, а Брит-Мари – не.
– На всяка цена трябва да имам врата на колата! – възкликва тя.
Някоя размахва длани пред себе си.
– Разбира се, разбира се, не се ядосвай, Брит-Мари. Просто питам. Искаш врата, значи ще отнеме малко повече време!
Някоя отмерва няколко сантиметра въздух с палеца и показалеца си, за да илюстрира горе-долу колко малко време е „малко повече време“.
Брит-Мари осъзнава, че жената взема връх в преговорите. Кент трябваше да е тук, той обича да преговаря. Винаги казва, че трябва да поднасяш исканията си с комплименти. Затова Брит-Мари се овладява и казва:
– Тук, в Борг, явно всички имат време да пазаруват следобед. Сигурно ви е приятно да имате толкова много свободно време.
Някоя вдига вежди.
– Ами ти? Значи си страшно, как се казва? Заета?
Брит-Мари премества много бавно едната си ръка в другата.
– Бих искала да ви информирам, че съм много заета. Много, много заета. Но стана така, че ми свърши бикарбонатът. Предлагате ли бикарбонат в този... магазин?
Произнася „магазин“ с божествена снизходителност.
– ВЕГА! – изкрещява Някоя ненадейно.
Брит-Мари подскача и почти обръща купчината кутии от пица. Детето от вчера се появява иззад щанда. Все още държи топката. До тях стои момче, което изглежда точно като Вега, само че има по-дълга коса. Така е модерно, със сигурност.
– Бикарбонат за дамата, ако бих могла, как се казва? Ако бих могла да помоля! – казва Някоя с дълбок, пресилено театрален поклон към Брит-Мари, който Брит-Мари изобщо не оценява.
– Това е тя – прошепва Вега на момчето.
Момчето веднага придобива вид все едно е намерило изгубен ключ. Втурва се в склада и се връща, препъвайки се, прегърнало две бутилки. „Факсин“. Брит-Мари остава без дъх.
Предполага, че това, което изживява секунди по-късно, може да бъде описано в кръстословица като „извънтелесно преживяване“. За няколко мига забравя за съществуването на магазина за хранителни стоки и пицарията и за мъжете с бради, чаши кафе и вечерни вестници. Сърцето ѝ бие така, сякаш иска да излезе на свобода. Това кара Брит-Мари да се почувства много неприятно, когато се съвзема. Представи си, да ѝ се разхлопа сърцето насред пицарията!