Момчето оставя бутилките на щанда, подобно на котка, уловила катерица. Брит-Мари ги докосва с връхчетата на пръстите си, преди достойнството ѝ да успее да я спре. Има чувството, че се е прибрала у дома.
– Аз... останах с впечатлението, че са ги изтеглили от търговския асортимент – прошепва тя на Някоя.
Отговаря момчето.
– Чил[7]! Омар намира всичко!
После посочва ентусиазирано към себе си:
– Аз съм Омар!
Посочва още по-ентусиазирано към бутилките „Факсин“.
– Всички чуждестранни камиони спират на бензиностанцията в града! Познавам всички там! Мога да намеря каквото искаш!
Някоя кима педагогически.
– Затвориха бензиностанцията в Борг. Не беше доходоносна, знаеш.
– Но мога да ти намеря бензин в туба, ако искаш. Безплатна доставка! Мога да намеря и още „Факсин“, и каквото си поискаш! – вика момчето.
Вега върти очи.
– Аз ти казах, че ѝ трябва „Факсин“ – изсъсква тя на момчето и оставя бикарбоната на щанда.
– Но аз го намерих! – упорства момчето, без да отделя поглед от Брит-Мари.
– Това е малкият ми брат Омар – въздъхва Вега на Брит-Мари.
– Родени сме в една година! – възразява Омар.
– Да, ама януари и декември! – изсумтява Вега.
– Аз съм най-добрият пласьор в Борг. Направо съм крал. Каквото и да ти трябва, ела при мен! – казва Омар на Брит-Мари и ѝ намига самонадеяно, без да му пука, че сестра му го рита по пищяла.
– Смотаняк – въздъхва Вега.
– Бич! – отвръща Омар.
Брит-Мари не знае дали да се притеснява, или да се гордее, задето е наясно, че това означава нещо лошо, но не ѝ остава време да размишлява по въпроса, тъй като Омар се озовава на пода и се хваща за устата. Вега излиза навън с топката в едната ръка. Другата ѝ ръка още е свита в юмрук.
Някоя се засмива на Омар.
– Имаш, как се казва, маршмелоус[8] вместо мозък! Няма ли да се научиш, а?
– Ама че страхливка, не бях подготвен – изръмжава Омар и се изправя на крака с разкървавена устна.
Някоя отива за още водка. Омар повтаря на Брит-Мари:
– Не бях готов, адски страхливо е да удариш някого, който не е готов!
Брит-Мари като че ли не знае какъв точно отговор се очаква от нея. Омар избърсва устната си и в следващия миг забравя за всичко. Както по-малките деца забравят да плачат за изпуснатия на земята сладолед, защото са видели лъскаво подскачащо топче.
– Ако искаш нови джанти, мога да ти намеря. Или каквото и да е. Шампоани, ръчни чанти, каквото и да е. Пласирам всичко!
– А лепенки? – виква Някоя засмяно и сочи устната му.
Брит-Мари стиска здраво чантата си и приглажда косата си, сякаш момчето е обидило и двете.
– Определено нямам нужда нито от шампоан, нито от чанта.
Омар посочва бутилките „Факсин“.
– Струват по трийсет кинта едната, но можеш да ги вземеш на кредит.
– Кредит? – възкликва Брит-Мари, не по-малко ужасена, отколкото би била, ако Омар ѝ бе предложил да плати в натура.
– В Борг всички пазаруват на кредит. Няма нищо срамно – казва момчето.
– Аз определено не пазарувам на кредит! Разбирам, че в Борг може би не разбирате това, но някои от нас всъщност могат да си плащат собствените сметки! – сопва се Брит-Мари.
Последното просто се изплъзва от устата ѝ. Идеята не беше такава.
Някоя вече не се смее. Брит-Мари и момчето са се изчервили от различен вид срам. Брит-Мари оставя рязко парите на щанда, а момчето ги взима и се втурва навън. Скоро тропането се чува отново. Брит-Мари остава на място, опитвайки да избягва погледа на Някоя.
– Не получих касова бележка – констатира Брит-Мари тихо и съвсем не обвинително.
Някоя поклаща глава и цъка с език.
– Да ти прилича на ИКЕА? Той не е, как се казва? Акционерно дружество, знаеш. Просто момче с колело.
– Ха – казва Брит-Мари.
– Това ли е всичко? – пита Някоя, вече далеч не толкова гостоприемно, след което слага кутията бикарбонат и бутилките „Факсин“ в торбичка.
Брит-Мари се усмихва толкова грижовно, колкото може.
– Вие всъщност бихте могли да се информирате, че хората трябва да получават касови бележки. Иначе как ще докажат, че не са престъпници? – пояснява тя.
Някоя върти очи. Брит-Мари смята това за ненужно. Някоя натиска няколко копчета на касовия апарат. Сейфът за пари се отваря, макар в него всъщност да няма кой знае колко пари. Машината изплюва бледожълта касова бележка.
– Шестстотин седемдесет и три крони и петдесет йоре – казва Някоя.