Ингрид никога не се държеше негативно. Трудно е да се каже – какъвто е случаят с всички хора като нея – дали всички я обичаха, защото беше така позитивна, или пък тя бе така позитивна, защото всички я обичаха. Сестрата на Брит-Мари бе с една година по-голяма и с пет сантиметра по-висока. Не е нужно много, за да оставиш някого в сянката си, пет сантиметра стигат. За Брит-Мари не беше проблем да стои отстрани. Тя друго и не желаеше, защото като цяло не искаше много неща. Всъщност понякога ѝ се искаше именно това, наистина да си пожелае нещо, да копнее за нещо толкова много, че просто да не издържа. Това ѝ се струваше така вълнуващо. Но и тези периоди отминаваха.
Разбира се, Ингрид постоянно копнееше до полуда по разни неща, като например бъдещата си певческа кариера и славата, която бе предопределена да натрупа, както и момчетата по широкия свят, които бяха толкова по-интересни от обикновените момчета, които предлагаше техният блок. Същите обикновени момчета, за които Брит-Мари си мислеше, че са безкрайно необикновени и дори не биха я погледнали. В същото време разбираше много добре, че те далеч не са толкова необикновени, че да заслужават сестра ѝ.
Момчетата във входа бяха братя. Алф и Кент. Караха се за всичко. Брит-Мари не можеше да ги разбере. Тя самата следваше сестра си навсякъде. Ингрид не се дразнеше. Напротив. „Само аз и ти, Брит“, шепнеше тя нощем, когато разказваше как двете ще живеят в Париж, в замък, пълен със слуги. Затова наричаше сестра си Брит – защото звучеше по американски. Вярно, не беше малко неясно защо ще им трябват американски имена в Париж, но Брит-Мари никога не е била от хората, които задават излишни въпроси.
Вега е по-непоколебима, но когато нейният отбор вкарва гол между двете кенчета, които отбелязват границите на вратата, смехът ѝ звучи като смеха на Ингрид. Тя също обичаше да играе. Трудно е да се каже – какъвто е случаят с всички хора като нея – дали беше толкова добра в игрите, защото ги обичаше, или ги обичаше, защото беше толкова добра в тях.
Топката удря едно дребно момче с червена коса в лицето. То пада право в една кална локва. Брит-Мари настръхва. Това е същата топка, с която я уцелиха в главата. Щом вижда калта по нея, на Брит-Мари ѝ се приисква да си бие ваксина против тетанус. Но ѝ е трудно да откъсне поглед от играта. Защото на Ингрид би ѝ харесало да е отвън на дъжда.
Ако Кент беше тук, щеше да каже, разбира се, че децата играят като патици. Кент може да опише почти всички лошо, като добави „патица“ преди или след него. Брит-Мари не си пада кой знае колко по иронията, но забелязва, че има известно количество от нея във факта, че единственото дете, което не играе като патица, е момичето.
Накрая идва на себе си и се отдръпва от прозореца, преди някой човек отвън да си е помислил нещо. Часът е след осем, така че развлекателният център отново тъне в мрак под счупените лампи. Брит-Мари полива саксиите си в тъмнината. Поръсва почвата с бикарбонат. Най-много от всичко ѝ липсва балконът ѝ. Никога не си съвсем сам, когато стоиш на балкон. Тогава имаш колите, къщите и хората по улицата. Едновременно си и не си сред тях. Това е най-хубавото на балконите. Следващото най-хубаво е, че можеш да стоиш на тях рано сутрин, преди Кент да се е събудил, да затвориш очи и да усетиш вятъра в косите си. Когато го правеше, Брит-Мари имаше чувството, че е в Париж. Тя, разбира се, никога не е ходила в Париж, защото Кент няма ангажименти там, но е решавала страшно много въпроси от кръстословици, свързани с града. Това е най-оптимизираното за кръстословици място на света, а Ингрид все казваше, че ще живеят там, когато пораснат – тя и Брит-Мари. Когато Ингрид стане звезда. Звездите живеят в Париж и имат слуги, Ингрид знаеше това. Животът в Париж устройваше Брит-Мари, щом сестра ѝ щеше да бъде щастлива. Нямаше нищо против и да се казва Брит, по американски. Единствено слугите много я безпокояха. Не искаше хората да си мислят, че сестра ѝ е толкова зле с домакинската работа, че да ѝ се налага да наема хора, които да я вършат вместо нея. Брит-Мари беше чувала майка им да говори с презрение за този тип майки, а не искаше някой да говори по този начин за Ингрид.
Така че докато Ингрид задобряваше във всичко, свързано със света навън, Брит-Мари се зае да задобрява в нещата, свързани с дома. Чистеше. Правеше така, че всичко да е хубаво и спретнато. Сестра ѝ го забелязваше. Забелязваше и нея. Брит-Мари решеше косата ѝ всяка сутрин, а сестра ѝ никога не забравяше да каже „Благодаря, Брит, чудесно се получи!“, докато въртеше глава пред огледалото в такт с някоя песен от плочите си. Брит-Мари нямаше плочи. Хората нямат нужда от плочи, когато имат голяма сестра, която ги забелязва.