12
Децата отварят вратата на почивката и пускат Брит-Мари и Пирата вътре. Брит-Мари прекарва цялото второ полувреме пред огледалото в банята. Първо, защото не иска да излезе, рискувайки да се наложи да води още разговори с децата, и второ, защото отборът отново вкара по телевизията и децата веднага ѝ забраниха да излиза, докато мачът не свърши. Затова Брит-Мари стои в банята, бърше косата си, носи късмет и има житейска криза. Възможно е да правиш всичко това едновременно.
Отражението ѝ принадлежи на друга жена, някоя, по чието лице зимите са оставили следи. Зимата винаги е била най-лошият сезон както за балконските растения, така и за Брит-Мари. На нея ѝ е трудно да живее в тишина, защото тогава не си наясно дали някой знае, че си там. А зимата е най-тихият сезон, понеже студът изолира хората. Прави света беззвучен.
Именно тишината парализира Брит-Мари, когато Ингрид умря. Татко ѝ прекарваше все повече време на работа. Не след дълго започна да се прибира толкова късно, че по това време Брит-Мари вече спеше. Веднъж тя се събуди сутринта, защото почувства, че баща ѝ се е прибирал чак тогава. Накрая се събуди, понеже усети, че баща ѝ изобщо не се е прибрал.
Майка ѝ говореше все по-малко за това. Сутрин пък лежеше все по-дълго в леглото. Брит-Мари сновеше из апартамента, както правят децата, които живеят в тихи светове. Веднъж събори една ваза само за да накара майка си да изкрещи от спалнята. Майка ѝ не изкрещя. Брит-Мари почисти парчетата. Оттогава никога не е събаряла други вази. На следващия ден майка ѝ остана в леглото чак докато Брит-Мари сготви вечеря. На по-следващия ден стана още по-късно. Накрая изобщо не стана.
Брит-Мари беше почти сама на погребението. Разбира се, много от приятелките на мама пратиха наистина красиви букети и изказаха съболезнования, но просто бяха твърде заети да живеят, за да посетят някого, който така и така е мъртъв. Брит-Мари подряза стеблата на цветята и ги сложи в измити вази. Почисти апартамента и лъсна всички прозорци, а на следващия ден отиде да хвърли боклука и срещна Кент във входа. Те се погледнаха така, както правят две деца, които вече са възрастни. Той се беше оженил и имаше две деца, но тъкмо се бе развел и се връщаше в блока, за да види майка си. Усмихна се, когато забеляза Брит-Мари. Защото по онова време още я забелязваше.
Брит-Мари търка безименния си пръст пред огледалото. Бялата ивица стои като татуировка. Подиграва ѝ се. На вратата на банята се чука. Отвън стои Пирата.
– Ха. Спечелихте ли? – пита го Брит-Мари, все едно я е подложил на ужасно неудобство, въпреки че в действителност се чувства облекчена, че ѝ се наложи да стои в банята, а не при децата.
В това отношение баните могат да са като балконите. Дават ти възможност да бъдеш сам, без да трябва да общуваш с други хора.
– Два на нула! – кима Пирата щастливо.
– Останах тук през цялото време, защото така ми казахте. Нямам проблеми с червата – казва Брит-Мари много сериозно.
Пирата кима объркано, измърморва „о’кей“ и посочва към външната врата.
– Свен пак е тук.
Полицаят стои на прага и вдига неловко ръка, за да ѝ помаха. Брит-Мари отстъпва назад дълбоко оскърбена и затваря вратата на банята след себе си. Наглася косата си, след което си поема дъх и отново излиза навън.
– Ха? – казва тя на полицая.
Полицаят се усмихва и вади някакъв лист. Изпуска го тъкмо когато се кани да го подаде на Брит-Мари.
– Опа, опа, извинявай, извинявай, исках само да ти дам това. Аз, мислех си, или ние си мислехме...
Той прави жест към пицарията. Брит-Мари предполага, че е говорил с Някоя. Той отново се усмихва. Сключва ръце високо над корема си. После променя решението си и ги скръства почти под брадичката си.
– Мислехме си, че ти трябва място, където да живееш, естествено, естествено, а разбрах, че не искаш да живееш в хотела в града.
Веднага след това полицаят добавя:
– Не че не можеш да живееш, където си искаш! Разбира се! Просто си помислихме, да, че това може да е алтернатива. Може би?
Брит-Мари поглежда листа. Представлява обява за стая под наем, написана на ръка и с правописни грешки. Най-отдолу има картинка на дребен старец с шапка, който като че ли танцува. Крайно неясно е какво общо има старчето с обявата. Полицаят размахва ентусиазирано ръце.
– Аз ѝ помогнах да направи обявата. Ходил съм на курс по компютри в града. Жената, която дава стаята, е страшно приятна. Тъкмо се е върнала в Борг. Или, да, това е само временно, разбира се, разбира се, всъщност смята да продаде имота. Но къщата се намира тук, в Борг, въобще не е далеч. Мога да те закарам!