– Останах с впечатлението, че татко ви много е обичал Борг. Значи в това градче все има нещо за харесване! – виква тя към долния етаж.
Банк не отговаря. Брит-Мари се чувства задължена да повтори:
– Не предъвквам!
Банк измърморва нещо, което звучи като ругатня. Външната врата се затваря след нея и кучето. Къщата се удавя в тишина.
Брит-Мари се оглежда. Разбира, че нито Банк, нито татко ѝ са държали особено много на хигиената. Предполага, че това се дължи на факта, че и двамата са варвари, тъй като тя наистина няма предразсъдъци. Нито към мъртвите, нито към слепите. Или към тези със зрителни увреждания. Или към когото и да е. През прозореца вижда Банк и кучето да се отдалечават надолу по улицата. Отново вали. Полицейския автомобил го няма. Отвън минава самотна кола. После настъпва тишина. Брит-Мари замръзва отвътре.
Сваля спалното бельо от леглото и покрива матрака с бакпулвер. Вади списъка за деня от чантата си. В него не пише нищо. Няма точки за отмятане. Мракът нахлува през прозореца и отнася Брит-Мари със себе си. Тя не пали лампата. Намира кърпичка в чантата си и плаче в нея, застанала права. Не иска да сяда на матрака, преди да е достатъчно чист.
Чак след полунощ забелязва вратата. Намира се до един от прозорците и води към нищото. На Брит-Мари ѝ е трудно да повярва на това, което вижда, затова се налага първо да вземе бутилка „Факсин“ и да почисти прозорците и стъклото на вратата толкова старателно, колкото е възможно в мрака. Едва след това посмява изобщо да докосне дръжката. Тя не помръдва. Брит-Мари дръпва с всичка сила, използвайки цялата си тежест, макар че това не означава кой знае какво. За мимолетен миг вижда света отвъд стъклото и се сеща за Кент и за всички неща, с които според него тя не можела да се справи. Нещо от всичко това я кара да събере сили за един последен, бесен напън. Бравата капитулира и вратата зейва, а Брит-Мари отхвърча назад.
Дъжд вали по пода през отворената врата. Брит-Мари седи облегната на леглото, диша тежко и гледа навън.
Стаята има балкон.
14
Един балкон може да промени всичко.
Шест часá сутринта е и Брит-Мари се чувства ентусиазирана. За нея това е ново преживяване. Настроението на Някоя може да се причисли по-скоро към махмурлийския и леко навъсен вид. Брит-Мари я събуди, защото преди малко почука на вратата на пицарията и ентусиазирано я попита дали има бормашина. Някоя отвори, с махмурлук и леко навъсена, и информира Брит-Мари, че пицарията и останалите търговски предприятия на територията ѝ са затворени по това време на денонощието. Брит-Мари пък я запита грижовно защо тогава Някоя била там, тъй като Брит-Мари изобщо не намирала за хигиенично да се живее в пицария. Очите на Някоя бяха затворени, а по тениската ѝ имаше или храна, която не е успяла да измине целия път до устата на Някоя, или храна, която по някаква причина се е върнала обратно, но въпреки това тя опита да обясни доколкото може, че след снощния мач е била „твърде пияна“, за да се прибере у дома. Брит-Мари кимна разбиращо и каза, че според нея това било мъдро решение, тъй като човек все пак не бива да кара пиян. И изобщо не гледаше към инвалидната количка, докато казваше това, естествено, защото Брит-Мари няма предразсъдъци.
Някоя измърмори нещо и опита да затвори вратата. Но както казахме, Брит-Мари бе ентусиазирана, а както се оказа, в тези случаи е трудно да бъде спряна. Внезапният пристъп на ентусиазъм се дължеше както на балкона, така и – предимно – на факта, че Брит-Мари вече имаше къде да остави балконските си саксии. Това промени всичко. Брит-Мари се чувстваше готова да се справи с целия свят. Или поне с Борг.
Но Някоя като че ли не реагираше много добре на чужд ентусиазъм в шест сутринта, затова Брит-Мари я попита дали случайно има бормашина. Някоя имаше. Донесе я. Брит-Мари я взе с две ръце и без да иска, натисна бутона за включване, вследствие на което свределът изрови съвсем мъничка дупка в ръката на Някоя. Тогава Някоя си взе обратно бормашината и настоя да разбере какво смята да прави Брит-Мари с нея. Брит-Мари я информира ентусиазирано, че възнамерява да окачи картина.
Затова сега Някоя е в развлекателния център, с махмурлук и леко навъсена, и с бормашина в ръка. Брит-Мари стои в средата на стаята и наблюдава картината ентусиазирано. Намери я в бараката за инструменти на развлекателния център по-рано тази сутрин, тъй като Банк ѝ бе наредила да опразни къщата през деня, а на Брит-Мари така и така ѝ беше трудно да спи поради всички емоции около онова с балкона. Картината се намираше зад неописуем конгломерат от боклуци и беше покрита със слой прах, който бе толкова дебел, че приличаше на вулканична пепел. Брит-Мари отнесе картината в развлекателния център и я почисти с влажен парцал и бикарбонат. Сега изглежда много стилно.