– Брит-Мари – казва Брит-Мари.
– От големия град ли си? – пита другият мъж.
– Да – казва Брит-Мари.
Мъжете кимат така, сякаш това обяснява всичко.
– Тогава си купи свой собствен шибан вестник – казва единият.
Другият изръмжава в съгласие.
– Ха – казва Брит-Мари и решава да не им предлага да си долеят кафе.
Изравя още една стотинка от чантата си и я пуска във вазата за бакшиши от толкова високо, че да издрънчи. Но не демонстративно, естествено, в никакъв случай. Брит-Мари не е демонстративен човек.
Някоя продължава да спи в кухнята, което може би е по вина на Брит-Мари, защото ѝ направи твърде удобна постеля. Затова Брит-Мари се чувства длъжна да се грижи за клиентите, докато дойде Вега. Не че има особено много клиенти. Всъщност няма никакви, ако трябва да сме точни. Единственият, който идва, е червенокосото момче, което се казва Пирата, въпреки че това не е име. Момчето пита внимателно дали Брит-Мари има време за косата му. Тя подчертава, че е ужасно заета. Пирата кима екзалтирано и отива да чака в един ъгъл. Явно го бива в това.
– Ха, ако просто ще стоиш там, по-добре ела да ми помогнеш – казва Брит-Мари.
Той кима по такъв начин, че е цяло чудо как не си отхапва езика. Брит-Мари му казва да предложи на мъжете с шапките и брадите да им долее. Момчето разлива половината кафе по пътя.
После идва Вега. Спира се на вратата и се оглежда все едно е объркала адреса.
– Какво... се е случило тук? – ахва тя, сякаш през нощта в пицарията са нахлули група войнствени педанти, които са я почистили, за да отправят политическо послание.
– Какво искаш да кажеш с това? – пита Брит-Мари оскърбено.
– Толкова е... чисто – ахва Вега.
– Мръсното всъщност не е нормалното състояние на нещата – отбелязва Брит-Мари.
Вега тръгва към кухнята. С отсечен жест Брит-Мари я предупреждава да пази тишина.
– Тя спи.
Вега свива рамене.
– Има махмурлук. Винаги е така след мач.
Карл, който като че ли постоянно идва в пицарията, за да взима разни пакети, влиза през вратата.
– Можем ли да ви услужим? – пита Брит-Мари, съвършено услужливо и съвсем не обвинително.
– Идвам да взема един пакет – казва Карл, съвсем не услужливо.
Бакенбардите му стигат чак до брадичката, забелязва Брит-Мари. Приличат на обърнати наопаки кокичета. Това са едни от любимите цветя на Брит-Мари.
– Днес още не е пристигал пакет – казва Вега.
– Тогава ще изчакам – казва Карл и се запътва към мъжете с шапките.
– И няма да си поръчате нищо, естествено. Просто ще си седите тук – констатира Брит-Мари адски, ама адски дружелюбно.
Карл спира. Мъжете на масата го поглеждат така, сякаш искат да покажат, че определено не смятат, че той трябва да преговаря с терористи.
– Кафе – изревава Карл накрая.
Пирата вече върви към него с каната.
Следващият, който влиза, е Свен. Щом вижда Брит-Мари, малкото му кръгло лице се озарява с усмивка.
– Здрасти, Брит-Мари! – казва той.
– Избърши си обувките – казва Брит-Мари.
Свен кима въодушевено. Излиза и после влиза обратно.
– Колко се радвам да те видя тук – казва той.
– Ха. Днес работиш ли? – пита Брит-Мари.
– Да, разбира се, разбира се – кима той.
– Трудно е да се разбере, изглежда, носиш униформата независимо дали си на служба или не – казва Брит-Мари безкритично.
Свен като че ли не я разбира. Вместо това погледът му се премества върху един очевидно вносен стек цигари, който е останал до касовия апарат след разправията между Някоя и Брит-Мари относно контрабандата.
– Интересни букви... – казва той заинтригувано.
Брит-Мари среща погледа на Вега и паниката на момичето я заразява.
– Мои са! – изплюва Брит-Мари и грабва цигарите.
– О – казва Свен учудено.
– Определено не е престъпление да се пуши! – казва Брит-Мари, макар определено да смята, че пушенето би трябвало да е престъпление.
После се прави на нечувано, нечувано заета със сортирането на продуктите върху един рафт в магазина за хранителни стоки.
– Всичко наред ли е със стаята у Банк? – пита Свен след нея, но за облекчение на Брит-Мари, изстенването на Вега го прекъсва:
– Неее, не той...
Брит-Мари поглежда през прозореца. На паркинга е спряло едно БМВ. Брит-Мари разпознава марката, защото Кент има БМВ, така че тя знае колко точно струва една такава кола, понеже Кент обича да се хвали с това пред непознатите хора на опашките в бензиностанциите. Вратата звънва весело и вътре влизат мъж на възрастта на Някоя и момче на годините на Вега. Не е ясно кого от тях не иска да среща Вега. Мъжът носи много скъпо яке. Брит-Мари знае това, защото Кент има подобно. Момчето носи износено горнище на анцуг, на което пише името на близкия град, последвано от думата „Хокей“. Поглежда заинтригувано Вега, а тя го поглежда презрително. Мъжът се ухилва на мъжете в ъгъла, а те го поглеждат така, сякаш се надяват, че ако задържат погледите си достатъчно дълго върху него, могат да го подпалят. Той се извръща и вместо това се ухилва на Вега.