– Искаш ли да си тръгна? – пита Пирата притеснено от вратата.
– Няма да търпя да ми се смееш – казва Брит-Мари с всичката строгост, която успява да призове.
– Защо да ти се смея? – пита Пирата.
Тя прехапва бузи, без да отговори. Той ѝ подава колебливо стека цигари с чуждестранните букви.
– Свен каза, че си го забравила.
Брит-Мари взима стека ужасено. Контрабандна стока. Която на всичкото отгоре или е откраднала, или е купила на кредит, в зависимост от това колко доброжелателно се тълкува развоят на събитията. Това е крайно неприятно, защото Брит-Мари дори не знае какъв вид престъпница е. Но е такава, това е ясно. Макар че Кент сигурно би се съгласил с Някоя, че не е престъпление да се укриват цигари от данъчните и полицията. „Стегни се, скъпа! Не е измама, ако не те хванат, за Бога!“, казваше той, когато Брит-Мари подписваше данъчната си декларация и го попиташе за какво са всичките други документи, които счетоводителят на Кент е сложил в плика. „Не се притеснявай, това са съвсем законни удръжки! Сега побързай!“, уверяваше я той. Кент обичаше удръжките, но мразеше издръжките. Брит-Мари така и не посмя да му каже, че не разбира моралната разлика, защото се боеше, че той ще ѝ се смее, а нея я болеше, когато Кент правеше така.
Пирата я докосва внимателно по рамото.
– Не се смееха на теб. В пицарията, имам предвид. Смееха се на Фредрик. Той беше шеф на спедиторската фирма, когато всички шофьори бяха уволнени, така че не го харесват. Не се смееха на теб.
Брит-Мари кима и опитва да си придаде вид сякаш това изобщо не я е безпокояло. Реакцията ѝ, изглежда, окуражава Пирата и той продължава:
– Фредрик тренира хокейния отбор в града, страшно са добри! Синът му, онзи високият, който беше с него в пицарията, е голям колкото мен, но вече почти има брада! Представяш ли си, а? Лудница! Адски го бива и на футбол, но Фредрик иска той да играе хокей, защото смята, че хокеят е по-добрият спорт!
– Защо, за Бога? – чуди се Брит-Мари, понеже минималните ѝ познания за хокея на лед я карат да смята, че това е едно от малкото неща, които са по-нелепи от футбола.
– Според мен мисли така, защото хокеят е скъп. Фредрик обича неща, които не всички могат да си позволят – казва Пирата.
– А вие, другите, защо толкова се вълнувате от футбола? – пита Брит-Мари.
Пирата като че ли намира въпроса за непонятен.
– Как така? Човек обича футбол просто защото обича футбол, нали?
Нелепо, мисли си Брит-Мари, но си замълчава. Вместо това посочва торбичката, която момчето държи в ръка.
– Какво е това?
– Ножица, гребен, продукти и такива неща! – казва момчето щастливо.
Брит-Мари не пита какво означава „продукти“, но във всеки случай, в торбичката има ужасяващо количество тубички и бурканчета. Тя взима стол от кухнята, разстила кърпи по пода и с жест подканва Пирата да седне. После измива косата му и внимателно започва да реже там, където е неравна. Едно време правеше така с Ингрид.
Думите се изплъзват от устата ѝ и Брит-Мари няма представа защо е решила да ги каже на глас:
– Понякога не съм сигурна дали хората се смеят на мен или на нещо друго. Мъжът ми казва, че това е защото нямам чувство за хумор.
Разумната част от нея я кара рязко да млъкне. Тя свива устни засрамено. Момчето поглежда смаяно в огледалото.
– Ужасно е да кажеш нещо такова на някого!
Брит-Мари не отговаря. Но е съгласна. Ужасно е да кажеш нещо такова на някого.
– Обичаш ли го? Мъжа ти? – пита момчето така внезапно, че Брит-Мари едва не му отрязва ухото.
Изтупва рамото му с опакото на ръката си. Заравя поглед в корените на косата му.
– Да.
– Тогава той защо не е тук? – пита Пирата.
– Защото понякога да обичаш някого, не е достатъчно – казва Брит-Мари.
После двамата мълчат чак докато Брит-Мари приключва с подстригването и нежно, но твърдо се заема с оформянето на непокорната четка за съдове, която Пирата има вместо коса. Успява да придаде на прическата толкова спретнат вид, колкото позволяват биологичните обстоятелства. Пирата остава на стола и се възхищава на себе си в огледалото. Брит-Мари разчиства и поглежда към паркинга. Там стоят двама млади мъже – нямат дори двайсет години, както ѝ се струва. Облегнали са се на голяма черна кола и пушат. Имат същите скъсани дънки като децата от футболния отбор. Но тези двамата не са деца. Приличат на онзи тип млади мъже, минавайки покрай които Брит-Мари би стиснала здраво чантата си. Не че съди хората, съвсем не, но всичко си има някакви граници. Един от мъжете всъщност има татуировки по ръцете. Така че би било логично да се предположи, че не е с всичкия си.