„Ха. Значи не ти харесва?“, казва обикновено Брит-Мари, без изобщо да звучи обвинително, след като Кент е изял няколко хапки. „Напротив, напротив! Страшно е вкусно, страшно!“, измънква обикновено Кент, без да вдигне поглед от спортните страници на сутрешния вестник. Той чете сутрешния вестник вечерта. Това кара Брит-Мари да крещи вътрешно.
„Ако ти е харесало, хубаво би било да ми го кажеш“, казва тя и събира в дланта си невидими трохи от покривката. „Боже Господи, Брит-Мари, нали казах, че е вкусно!“, отвръща Кент неразбиращо, гледайки нещо в телефона си. Тогава Брит-Мари обикновено се изправя и изтръсква невидимите трохи в мивката. После вади съдовете от миялната и подрежда приборите.
Кент слага чинията си в мивката, проверява футболните резултати по телетекста и отива да си легне. Брит-Мари взима ризата му от пода на спалнята и я слага в пералнята. После пере, подрежда и реорганизира машинката му за бръснене в банята. Сутрин Кент вика „Брииит-Мариии!“, защото не може да намери машинката, а после твърди, че тя я крие, но това изобщо не е вярно. Брит-Мари реорганизира. Има разлика. Понякога реорганизира, защото се налага, а понякога го прави, за да накара Кент да вика името ѝ сутрин. Защото обича да слуша как той вика името ѝ.
Денят минава, Кент се прибира късно, вечеря, проверява резултатите по телетекста и отива да си легне. Брит-Мари пере ризата му. Иска ѝ се той поне веднъж сам да я сложи в коша за пране. Иска ѝ се той поне веднъж да каже, че храната е вкусна, без тя да го моли. Вечѐрите трябва да имат значение.
„Много е вкусно.“ Ето го значението.
3
Часът е 16:55. Брит-Мари стои сама на улицата пред Агенцията по заетостта, защото би било невъзпитано да се появи твърде рано. Вятърът развява леко косата ѝ. Балконът много ѝ липсва и тя стиска клепачи толкова силно, че я заболяват слепоочията. Обикновено се грижи за балкона нощем, докато чака Кент. Той все казва, че тя не бива да стои будна и да го чака. Въпреки това Брит-Мари винаги го прави. Вижда колата му от балкона и щом Кент влезе през вратата, храната му вече го чака топла на масата. След като той заспи в леглото им, Брит-Мари вдига ризата му от пода и я слага в пералнята. Ако яката е мръсна, първо я обработва с оцет и бикарбонат. Рано на следващата сутрин се буди, сресва се, разтребва кухнята, поръсва саксиите на балкона със сода и излъсква всички прозорци с „Факсин“. Това е препаратът за прозорци на Брит-Мари. По-добър е дори от бикарбоната.
Има хора, които твърдят, че няма нужда прозорците да се лъскат всеки ден, но след като свърши това, Брит-Мари буди Кент, а денят започва, когато той се събуди. Брит-Мари не може да си представи да започне деня с мръсни прозорци.
Прозорците в хотелската стая, където сега живее Брит-Мари, са толкова чисти, че тя е принудена да дръпне пердетата, преди да отиде до магазина, за да не рискува някоя птица да се блъсне в стъклото. Това би било ужасно, мисли си тя, защото тогава ще трябва отново да излъска прозорците, а последната ѝ бутилка „Факсин“ свърши. Брит-Мари не се чувства като човек, ако няма почти пълна бутилка „Факсин“ подръка. Все пак не се знае какво може да се случи.
Затова записа „Купи „Факсин“ в списъка си. Обмисляше дори да сложи удивителна, за да подчертае сериозността на положението. Но се въздържа. После отиде в магазина за хранителни стоки, който не е нейният магазин и където нищо не е на обичайното си място. Попита един млад мъж от персонала за „Факсин“. Той не знаеше какво е това. Брит-Мари изкрещя вътрешно, а външно обясни, че това е нейният препарат за прозорци. Мъжът сви рамене и предложи някаква съвсем друга марка. Тогава Брит-Мари така се ядоса, че извади бележника си и добави удивителната.
Количката се запъна и в опитите да я накара да тръгне, Брит-Мари прегази собствения си крак. Затвори очи, прехапа бузи и закопня за Кент. Намери сьомга на промоционална цена и взе картофи и зеленчуци. От малък рафт, обозначен „Канцеларски материали“, взе молив и две острилки и ги сложи в количката.
– Членка ли сте? – попита младият мъж, когато Брит-Мари стигна до касата.
– На какво? – зачуди се Брит-Мари подозрително.
– Сьомгата е на промоционална цена само за членове – каза той.
Брит-Мари се усмихна търпеливо.
– Обикновено не пазарувам от този магазин, разбирате ли? В магазина, от който пазарувам, членува мъжът ми.
Младият мъж ѝ подаде брошура.
– Можете да станете членка, става адски бързо. Само попълнете името и адреса си ето тук и...