Тони се е върнал в Ипсуич. Каза, че трябва да отваря магазина за животни, че трябва да изглежда сякаш си живее постарому, за да не предизвикват подозрение. Гледа Аурек така, все едно е лошо момче. Като си тръгна, Тони обеща да се върне за уикенда. Аурек не разбира защо, но щом го казва и дава на майка му пари, обяснявайки, че трябва да стигнат за седмицата, тя се разплаква.
Миналата вечер, в сряда, някакви мъже ги бяха стреснали. Почукаха на вратата, изнесоха разни кашони и после внесоха бали с памучни чаршафи. Майка му им каза, че е домашната помощница на Тони. Мъжете надигнаха шапки и й благодариха, а после също й дадоха пари. Аурек се скри от тях. Направи си гнездо от една бала с чаршафи.
През деня майка му се носи наоколо като сомнамбул. Броди по плажовете и той я следва, влачи се след нея, подритва пясъка и си събира мидички и счупени стъкла. Ако огладнее, му купува захарен памук — розови и зелени облаци, от които го болят зъбите и му текат лигите. По езика му се топи прелестна сладост и той отхапва лакомо, захарта разранява ъгълчетата на устата му, а по косата му се лепят сладки конци. Когато яде така, майка му спира и го гледа. Понякога дори се усмихва за миг. После свежда глава, оглежда краката си и тръгва отново.
Не я пита за врага, но всеки път, щом чуе нечии стъпки пред къщата или види мъж да върви сам по брега, се чуди дали не е той, неговият баща, който е дошъл да ги отведе вкъщи.
Тони се връща в петък вечерта и в събота сутрин отиват с колата до една борова гора, на половин час път навътре от брега. Гората е обширна и дърветата растат на равно разстояние едно от друго върху светла на цвят почва. Тони ги оставя там и казва, че има да свърши нещо във Феликстоу.
Аурек бере горските гъби, които растат в тревата на края на гората. Не си спомня някога да се е учил да ги бере. Това е нещо, което някак си винаги е знаел да прави. Забелязва една туфа зелени мухоморки, прикляква до тях и вади ножчето от джоба си. Със сигурна ръка ги отрязва, отделяйки дебелата кръгла торбичка от основата им — знае, че отровните гъби я имат. Тези предизвикват смърт след ден-два. Няма лек. Полага ги на земята и ги оглежда. Ако Тони умре, може би ще могат да се върнат вкъщи? И без това вече е лошо момче. По негова вина са тук.
— Какво правиш с тези гъби?
Аурек подскача. Не е чул майка си да се приближава зад него. Отбягва погледа й, но е убеден, че тя може да прочете мислите му, затова ритва гъбите и ги стъпква, докато не станат на каша.
— Погрижи се да почистиш ножа си добре. Тези са опасни. — Силвана се усмихва и слага ръка на бузата му. — Тук е чудесно, нали? Само ние двамата. Както преди.
Би искал и врагът да е с тях, да му обяснява как работят телефоните и какво задвижва моторите. Врагът би могъл да му построи къщичка на дървото. Може да им направи хубав дом сред дърветата. Аурек се протяга, докосва косата на майка си и навива един кичур около пръстите си.
— Нещо лошо ли направих? — пита я той, а тя се разсмива гласно така, сякаш е казал голяма смешка.
По здрач, когато Тони идва да ги вземе, най-големите прилепи, които Аурек някога е виждал, започват да се спускат сред клоните. Намира си един умрял и майка му убеждава Тони да му позволи да го задържи.
Аурек го слага на верандата, където той изсъхва като кожа, но няколко дни по-късно вятърът го грабва и го отнася. Аурек го търси с дни по брега, пълзи под бараките на плажа и рибарските колиби, сред зелени мрежи и плетени кошове за омари, пръстите му преравят мокри вестници, въдици и захвърлени розови рибешки черва.
— Добре ли е за него да тича свободно из града? — пита Тони, когато пристига следващия петък, а Аурек се прибира, вмирисан на риба.
— Не може ли Питър да дойде да си поиграят?
— Той е при баба си и дядо си.
Аурек седи на стъпалата пред входа, запушил е ушите си с пръсти и се прави, че не чува какво си говорят. Опитва се да си представи звука, който рибите издават под водата, чуди се дали пеят една на друга както птиците.
— Не трябва ли Аурек да тръгне на училище? Тук сте от две седмици. Не искаме да идват да ни разпитват от Социалната служба.
— Още не е готов за училище.
— Какво е това по косата му?
— Катран. Пак е бил при корабостроителниците.
— Не бива да му позволяваш да обикаля така. Мога да му донеса един заек. Или куче. Да си има домашен любимец. Може да помогне да си стои вкъщи.
— Не — казва Силвана. — По-добре да почакаме.
— Какво да чакаме?
— Подходящия момент — отговаря тя.
Аурек изважда пръсти от ушите си. Знае, че няма да получи домашен любимец. Майка му не е щастлива на крайбрежието. Подходящият момент никога няма да настъпи.