— Я се виж — казва Дорис, след като се приближава към нея. — Твоята филия явно е паднала с намазаната страна нагоре.
Силвана не възнамерява да се остави да бъде сплашвана. Може да си тръгне. И в действителност би искала да го стори. Иска да се врътне на пети, а може би дори да заметне елегантното си синьо палто, щом го направи. Ако вирне брадичка, също би било удовлетворително. Но Дорис може да й каже как е Януш.
— Значи ти си живееш тук във Висшето общество на брега на морето, докато твоят мъж се смахва и разкопава розите си?
Силвана отмята косата от лицето си.
— Виждала ли си го?
Дорис не бърза да й отговори. Навежда се по-близо до нея, като актриса, която се кани да изрече най-важната си реплика, и затова кара публиката да чака. Но Силвана е дисциплиниран зрител. Изтърпява мълчанието на жената и изчаква да чуе някакви новини за Януш. От дрехите на Дорис се разнася миризма на готвено.
— Съпругът ти развали любимата си градина, преди да замине — най-накрая казва Дорис.
— Да замине ли?
— Ти не знаеше ли? Мъжът ти напусна Британия Роуд. Замина си. — Тя отстъпва назад, все едно се кани да се поклони, щом вече си е казала репликите. — Сега трябва да се оправяш сама, госпожичке. Постели си леглото и вече преспокойно можеш да си легнеш в него.
После се отдалечава наперено, с победоносно вдигната глава.
Аурек дърпа Силвана за ръкава. Изял си е шоколада.
— Ще ти купя още — казва му тя и гледа как Дорис се изгубва в навалицата. — Ако искаш, можем да поостанем още малко навън.
Сядат пред една синя барака на плажа и гледат как в небето се кълбят облаци, докато пламналата в червено слънчева светлина се спуска над морската шир. Небето става тюркоазено и Аурек казва, че такъв е и цветът на яйцето на коса.
Щом изгряват звездите, Силвана и Аурек се сгушват един в друг на плажа. Януш ги е оставил. Тя беше провалила както него и момчето, така и клетото й мъртво бебе. Вижда как Тони ги търси на кея. Тази вечер не би могла да се престори, че всичко е наред. Той стои под уличната лампа, поглежда часовника си и тръгва обратно към къщата. Силвана гледа как се отдалечава.
Придърпва момчето в скута си и двамата стоят така, докато солената влага не се просмуква в дрехите им и Аурек не я моли да го заведе да спи.
Входната врата е отворена, а лампата в коридора е оставена да свети. Силвана и Аурек се качват на пръсти горе. Докато той се пъха в леглото, тя отваря вратата на основната спалня. Тони похърква лекичко. Силвана слиза на долния етаж, взема няколко от струпаните из цялата къща вестници и започва да рови из кухненските чекмеджета. Намира една ножица и я занася в дневната, където разгръща вестниците и започва да изрязва снимки на деца. Отнася се към това като към работа, преглежда последователно страница след страница. Като намира някоя детска снимка, спира и изчита статията към нея. Все още не може да чете много добре на английски, но бързо разпознава определени думи и изрази. Сираци… изчезнали… изгубени… последно видени. Трагична история. Майчина мъка. Понякога децата на снимките се усмихват така, сякаш виждат духовете на семействата си около себе си. Всяко едно лице я кара да пролива сълзи за собствения си мъртъв син.
Работи мълчаливо, докато пред нея не се натрупва купчина изрезки. Поглежда нагоре, да отпочинат очите й, и вижда светлините на крайбрежната улица. Дори и когато живееше в гората, не се бе чувствала толкова изгубена, както в този момент.
Полша
Един войник слезе от първия камион и вдигна ръце така, все едно приближава две хванати натясно животни.
— Само спокойно — прокънтя гласът му. — Знаете ли? Разбрахте ли вече?
Силвана отстъпи назад и придърпа Аурек в прегръдките си.
— Войната. Свърши вече. Говорите ли английски? Полску?
— Полску? Так.
Той привика още двама мъже, които слязоха от автомобилите си и се приближиха. Един от тях подаде на Силвана метална манерка, увита в сбруя, която тя пое предпазливо.
— Не се плаши, вода е — каза той. — Пий. Ето така. — Той подложи ръка до устните си и се направи, че пие.
Силвана взе манерката и наклони глава назад като него. Водата се разля по брадичката й. Тя надигна още и остави студената вода да се разплиска по лицето й.
— Давай, няма проблем. Но ако искаш, може и да пиеш. — Той слага палец пред устните си и издава гъргорещ звук.
Аурек се кикотеше и пръхтеше. Тичаше в кръг с опрян в устата палец. Силвана погледна назад към гората. От цялата колона автомобили ги наблюдаваха мъже. Аурек не спираше да се смее и Силвана също се разсмя. Когато спря и огледа всички онези лица около себе си, се изненада. Изглеждаха нещастни. Сякаш бяха изгледали твърде много тъжни филми. Или може би си мислеха, че тя го беше направила.