След толкова време, прекарано в морето, да стъпи на твърда земя за нея бе като шок. Щом множеството слезе от кораба и Силвана и Аурек докоснаха земята, започнаха да се олюляват и залитат като хора, които са слезли от въртележка и не могат да ходят по права линия. Носеха се по лъкатушещи опашки и подаваха документите за самоличност. Дадоха на Аурек чифт червени кожени кънки със завързани една за друга връзки. Един мъж ги преметна през рамото му и Аурек се огъна под тежестта им.
Силвана погледна в кашоните с играчки пред нея.
Мъжът се усмихна.
— Харесват ли му? — посочи кънките.
Аурек се мъчеше да ги свали от раменете си.
Той побутна един кашон към тях.
— Изберете си.
В кашона имаше плюшени мечета, пъзели, колички и кукли. Най-отгоре лежеше една малка дървена дрънкалка. Обикновена лакирана играчка. Силвана я грабна. Мъжът се разсмя.
— Това ли искате? Не е ли малко голям за бебешки дрънкалки?
Силвана поклати глава. Махна кънките от раменете на момчето и му подаде играчката. Сети се за баща си и за онази дрънкалка, която беше издялкал за нея, за начина, по който тя си я пазеше. Какво ли беше станало с нея? Дали я беше оставила във Варшава? Не можеше да си спомни, а и не искаше. Погледна Аурек и се усмихна.
— Твоя е. Разбираш ли? Това е магическа дрънкалка. Ще те пази и ще ти донесе късмет.
Тя сключи пръстчетата му около нея и ги задържа така за миг. Когато го пусна, забеляза белия отпечатък на собствените си пръсти върху ръката на детето. То притисна дрънкалката към гърдите си, кимна и я погледна с големите си, тъмни, изпълнени с доверие очи.
И все пак пътуването още не беше приключило. Насочиха ги към един изчакващ влак, претъпкан с пътници от кораба. Щом влязоха в Лондон, Силвана намести Аурек в скута си и го притисна плътно до себе си. Влакът се тресеше и тракаше и най-накрая спря със свистене. Вратите се отвориха и пространството се изпълни с врявата на хора, които си викаха един друг, и с писъците на ревящи деца. Тя се нареди на опашките, за да излезе от влака, и най-после стигна до една отворена врата. Поколеба се. Гарата изглеждаше огромна. Един пазач на перона й подаде ръка да слезе.
— Хайде, госпожице. Трябва да слизате.
Силвана пристъпи долу. Нагласи забрадката си и се огледа сред тълпата, опитвайки се да разпознае Януш сред всички чакащи.
— Пристигнахме — прошепна колкото да успокои момчето, толкова и себе си. — Пристигнахме.
Феликстоу
Силвана лежи будна в леглото си, заслушана в развилнялата се отвън лятна буря. Чува се силен гръмотевичен тътен и плющене на проливен дъжд по улицата под прозореца й. Чува и как Тони се върти в леглото си, а пружините изстрадало проскърцват. Ясно е, че той спи ужасно леко. Толкова много нощи е слушала звуците, идващи от неговата стая — тръшването на тялото му върху матрака, преметната през чаршафите ръка, мекото тупване с юмрук по пухените възглавници, честите въздишки.
Става от своето легло и намята един халат. Пределно ясно й е, че той я желае. И сега, след като Януш си е заминал и тя е изгубила всякаква надежда, няма реална причина те двамата да лежат будни и да се опитват, както казва Тони, да се държат като почтени човешки същества.
Обува чифт пантофи, които са й твърде малки. Тони ги е измъкнал от един кашон за нея преди няколко дни — черна китайска коприна с избродирани червени, розови и бледо оранжеви рози, обшити със зелен шев като листа, които може би са бръшлян.
Тя прекосява стаята с тихи стъпки, отваря вратата, минава през малката площадка и влиза в стаята на Тони. В нея цари пълна тишина, като се изключи дъждът отвън. Дали той сдържа дъха си? Не може да чуе нищо. Отеква гръм и за миг стаята се озарява от светкавица. Тя пристъпва към леглото. Различила е Тони за кратко, докато трае мълнията — главата му е на възглавницата, лежи по гръб със скръстени на гърдите ръце. Застава над него и вдишва чувствения аромат, който той излъчва.
— Буден ли си?
— Най-после — казва той.
— Тони?
— Най-после.
Той сякаш става още по-голям, когато става от леглото, и тя си го представя като мечка — огромната му сянка я обгръща в мрака. Поема рязко дъх и усеща ръцете му да се увиват около нея, устните му са на врата й и я целуват влажно, докато разсъблича дрехите й. После я вдига на ръце и я полага на леглото чисто гола, с изключение на пантофите, които, колкото и да се опитва, не може да свали.