През седмицата, когато Тони е в града, работи в магазина и организира преместването, прекарва цели часове в преглеждане на вестниците с ножица в едната ръка, докато с другата отгръща страниците. Ляга си късно и си мисли за Януш, опитва се да си представи болката му, но нейната собствена е твърде силна, за да може да се постави на мястото му.
Всяка нощ взима папката с изрезките в леглото и спи с нея под възглавницата. Чувства се като квачка с всички тези малки личица под главата си. Отпечатаните снимки оставят следи върху калъфката и чертите на децата се запечатват върху памучния плат. Заради тях тя никога не пере тази калъфка. Толкова много деца, но тя ще ги побере всичките.
Нощем ръцете й докосват изрезките, а глухият, неизменен шум на морето и вятъра отвън я унася в неспокоен сън. В сънищата й децата излизат изпод косата й и танцуват на леглото, хващат се за ръце и пеят, а нейният собствен мъртъв син се надига от ръчната количка, която беше неговият гроб, и одеялата изпопадат около него. Завивките й натежават от тежестта на децата. Всички дечица, момченцата и момиченцата, непорочните души, идват при Силвана и тя иска прошка от всяко едно от тях. Надигат се от плитки гробове, бомбоубежища, затворнически килии и незнайни гори и забравят миналото си, биват освободени и отиват там, където никой не може да ги нарани.
На сутринта те са изчезнали, върнали са се обратно под възглавницата и Силвана става, измива се със студена вода и обръща охлузеното си лице към новия ден.
Ипсуич
Прозорците са заковани отвън, а на вратата е окачена табела с планово разрешение за смяна на дейността. Магазинът за домашни животни ще става фризьорски салон. Януш се врътва на пети и бързо се отдалечава. Върви по павирания път и излиза на пазарския площад. Прекосява го с дълги крачки, почти на прескоци, като смущава гълъбите, насъбрали се там. После си купува чай и кифличка от „Дебенхамс“.
Ами ако отиде във Феликстоу и я помоли да се прибере с него, какво ще прави, ако тя откаже? Стоварва чашата си на масата и разлива повечето от течността. Много ясно, че не може да отиде. Дорис е казала, че изглежда добре. Какво означаваше това? Дали означава, че е влюбена в Тони?
В мислите си вижда Силвана заедно с Тони и Аурек да му се усмихват. Изръмжава шумно, все едно някой го е ударил по главата. О, боже! Защо си причинява това? Какво ли друго му остава? Ако ще се самонаказва, поне да го направи както трябва.
Защо да не си представи как Аурек седи на коляното му? Този образ е болезнен. Или пък как Аурек си прави къщичка на дървото заедно с него и тримата му се присмиват, когато Януш моли Силвана да се върне вкъщи. Не. Не може да отиде и да я помоли да се прибере. Тя е там, където иска да бъде. Януш става и излиза от заведението.
На половината път до Британия Роуд се сеща, че не си е платил кафето, и се налага да се върне обратно чак до града, за да оправи сметката.
Феликстоу
Силвана чисти печката, когато някой позвънява на вратата. Ослушва се за момент, но звънецът се чува отново. Дали да го остави да си звъни? Никой не идва по това време на деня. Чува как някой чука по вратата и тогава сваля престилката си, оправя косата си и излиза в коридора. Който и да е, явно няма намерение да си тръгне. Тя открехва вратата.
— Я! — ахва и отваря вратата по-широко.
Бабата на Питър влиза вътре, без да чака покана. Сваля ръкавиците си и оглежда коридора, излъскания под и вазата с цветя на масата.
— Значи Тони най-после е изчистил това място.
Силвана забелязва, че Аурек стои в дъното на коридора и ги наблюдава, и му прави знак да се приближи и да застане до нея. Тя се изчервява, но протяга ръка.
— Аз съм госпожа Новак — представя се. — Аз съм домашната помощница. А това тук… това е синът ми. Аурек.
— Знам коя си — казва бабата на Питър, пренебрегвайки протегнатата ръка на Силвана. — Мисля, че ти също знаеш коя съм аз. Виждала съм те да водиш сина си на училище. Можеш да ме наричаш Мойра. Аз съм тъщата на Тони. А това трябва да е приятелят на Питър, нали така? Здравей, момче.
Тя започва да тършува из чантата си и вади малък хартиен плик.
— Питър ми е казвал, че обичаш сладките неща. Ела насам, младежо. Нося ти пликче с бонбони.