След като Аурек отказва да се приближи, Мойра просто протяга плика напред. Силвана е убедена, че ще го пусне долу, затова посяга и го грабва бързо като топка, която ненадейно са хвърлили към нея. Оставя хартиената торбичка на масичката в коридора и вижда как възрастната жена се възползва от този момент да я огледа. В очите й има неприкрито любопитство и, за нейна изненада, някакво притеснение. Силвана няма представа защо тази жена е дошла. Дали не трябва дай каже, че Тони е в Ипсуич?
— Питър казва, че двамата са приятели.
— Така е.
Мойра пъхва ръкавиците в дамската си чанта.
— Срамежлив е, а? И моят Питър е много чувствително дете. Божичко, днес е ужасен ден. Много е горещо. Дали би могла да ми направиш чаша чай? Умирам от жажда.
Силвана й го сервира в гостната. Мойра е притворила завесите наполовина, така че в стаята влиза само един лъч светлина. Тя стои в сянката, изправена и неподвижна като част от лакираните мебели, и гласът й се извисява от диплите на пердетата.
— Я кажи, играеш ли на карти?
— Не съм играла от много време.
— Това никога не се забравя. Сипи чая и седни да изиграеш една игра с мен.
Мойра е опитен играч. Изиграват една игра руми, после и вист (тя научава Силвана на правилата на клуба в Портланд), а Силвана я учи как да играе на мизерка и тисяч — двете игри, на които е играла в Полша.
Така минават няколко часа и слънцето се обръща, така че Силвана е принудена да отвори завесите, за да пусне следобедната светлина да огрее стаята. Мойра тъкмо е спечелила поредната игра и сияе от успеха си.
— Тони ми е като син — допълва тя ни в клин, ни в ръкав. — Не съм свикнала той да е толкова ангажиран със собствения си живот. Обикновено прекарва повече време с нас. Знаеш ли, че ние отгледахме сина му? Питър е единственият ни внук. Дъщеря ми почина, когато той беше още бебе.
Значи затова е дошла тук старата дама. Да говори за семейството си.
— Тони ми е казвал колко обичате Питър — казва Силвана внимателно.
— Нима? А каза ли ти, че подарихме тази къща на дъщеря ни като сватбен подарък? Сега се води на името на Питър, това знаеше ли го? Тони не притежава и една стотинка от нея.
Силвана обръща картите си. Пак е загубила.
— Да, знам го — излъгва. Няма да позволи старицата да я помисли за глупачка. Чуди се дали Мойра знае за Лондон и че Тони вече е платил капаро за апартамент там. Дали й е споделил тези неща?
— Проблемът на Тони — казва Мойра и също обръща картите си — е, че е прекалено мил. Хората се възползват от него.
Силвана взима тестето, разбърква картите и си раздава още една ужасна ръка. Взира се в нея обезсърчена.
— Разкажи ми за себе си — приканва я жената и слага на масата чифт дами. Усмихва се любезно. — Разбирам, че си омъжена?
Силвана пламва.
— Да, така е.
— Дълго ли ще останеш тук? Тони разяснил ли ти е ясно условията на задълженията ти?
— Условията ли?
— Ами да, нали си домашна помощница?
— Е, да, но аз… — Силвана отчаяно се мъчи да измисли какво да каже. Нещо, с което да прекрати този разговор. Няма да остави тази жена да има последната дума.
— Тони ме помоли да остана за неограничен период от време. Това са неговите условия. — Иска й се да добави, че той иска също така да се преструват на женени, но се спира.
Старата жена слага картите си на масата. Силвана взема още една. Поне веднъж късметът е на нейна страна. Този път няма да изгуби. Не и с такава ръка. Слага картите пред нея и поглежда Мойра.
— Аз победих.
Мойра леко се прокашля, събира тестето, обляга се назад в стола си и започва да го разбърква.
— Да изиграем още една, какво ще кажеш?
Раздава, взима своите карти и ги оглежда.
— Бракът е мъчителен понякога, мила, но човек трябва да му остане верен. Тони казвал ли ти е нещо за лятната почивка?
Силвана се поколебава. Не отговаря нищо, но Мойра май не забелязва. Продължава да говори.
— Имаме роднини в Сидмът. Обикновено Тони ни кара там за две седмици. Питър обожава Уест Кънтри.
Силвана се мъчи да си спомни дали Тони й го е споменавал. И така да е, тя не помни.
— Да, знам всичко за почивката през лятото.
Мойра слага картите си долу и се усмихва на Силвана.
— Нима? Значи знаеш, че тази година Тони няма да може да дойде с нас. Явно е твърде зает.
Силвана изтегля още една карта. Дама. Изучава лицето на Мойра, пронизващия поглед, изписаната уста. Защо ли й трябваше да отваря вратата? Защо ли не се беше скрила и не беше изчакала жената да си тръгне?
— Естествено — продължава Мойра, — бих си помислила, че като продаде магазина, Тони ще има повече свободно време, а не обратното. Не смяташ ли така?