Силвана потупва пухения юрган.
— Искаш ли да легнеш до мен?
— Може ли? Кажи, ако е твърде рано…
Замисля се за нелепостта на думите си. Твърде рано ли? След шест години със сигурност по-скоро трябва да има предвид твърде късно, нали?
— Мечтала съм си за това — казва тя и Януш усеща потреперването в гласа й. — Аз и ти. Дом. Ние тримата отново заедно. Това е всичко, което някога съм искала.
Тя отмята завивката и му прави място. Януш загасва нощната лампа. Надига нощницата й и прокарва ръце по тялото й, а тя въздиша тежко. По него пробягва тръпка. Този звук. Това е звукът, познат му от момичето, което някога бе обичал, идващ от жена, за която не знае нищо.
Бедрата й са като лакти на погрешното място, надигат се от корема й. Тялото й се състои само от щръкнали кости и вдлъбнатини. Силвана хваща ръката му и я поставя на гърдата си. Тя е мека, топла и налята. Толкова отдавна не е докосвал жена. Несръчно се качва върху й.
— Добре ли е така?
Страх го е да се отпусне с цялата си тежест върху нея, но тя разтваря бедра, придърпва го към себе си и шептейки името му, увива крака около него. Януш сграбчва ръба на матрака в тъмнината, но тогава в съзнанието му изниква образът на Елен и той затваря очи, за да го прогони. Трябва да прекрати тази лудост. Дишането на Силвана се учестява и дрезгавият й глас в ухото му поражда у него прилив на удоволствие, който прогонва всички останали мисли. Самотата му се свлича от него като разкопчани дрехи. Може би ще се получи. Може би ще успеят да се справят, да живеят тук, заедно. Да забрави Елен. Да създадат семейство. Той притиска бузата си към остриганата й коса, целува ухото й, облизва го, гризва леко меката му част.
Усеща допир до ръката си. Помръдва леко, едва осъзнал докосването. И тогава някой рязко дръпва кутрето му.
— Какво, по…? Кой е там? Какво става, по дяволите?
Той се прекатурва и пада между леглата, но бързо се изправя на крака.
— Аурек? — извиква тя.
Януш светва лампата и среща погледа на детето, втренчено в него с големите си кафяви очи.
В тях се чете осъзната собственическа ожесточеност, която за момент оставя Януш безмълвен. Той закопчава горнището на пижамата си и на свой ред отправя гневен поглед към момчето.
— Аурек? Какво правиш тук? Марш в леглото!
Силвана придърпва завивките и протяга ръце към детето.
— Не, не. Нека остане.
— Ама какво иска? — пита Януш. — Какво има, Аурек? Да не си се уплашил от нещо?
Аурек поглежда майка си и тихо измяуква.
— Жаден е — отговаря тя. — Моля те, не му се карай.
Момчето се настанява на леглото, преди Януш да успее да възрази, и Силвана го гушва. Той наблюдава как детето се наглася, малките му ръчички се протягат към гърдите й, намества главата си и поема зърното й в уста.
— Не — възнегодува Януш. — Не. Престани! Не прави това! Аурек, ела! Върни се в леглото си!
Той не успява да разчете безизразното изражение на Силвана.
— Съжалявам — казва тя с отпусната на главата на момчето брадичка. — Друг път. Когато Аурек не се нуждае от мен.
Полша
Бащата на Януш намери за младоженците малък апартамент във Варшава. Две стаички на таванския етаж на висока градска къща. Те събраха вещите си в един сандък и един куфар и се качиха на автобуса за града.
— Трябва да те пренеса през прага — каза Януш, щом пъхна ключа в ключалката.
Силвана се поколеба. Той беше толкова красив, сините му очи искряха срещу нея. Никой не я беше гледал по начина, по който той я гледаше. Сякаш у нея виждаше нещо различно, някаква истина, която дълго бе търсил. Естествено, че ще иска да я пренесе в новия й дом. Това беше задължение на всеки съпруг.
— Не съм сигурна, Ян — отвърна му тя. — Дали е безопасно? Имам предвид за бебето. Виж, ето ти ръкавиците и шапката ми. Можеш да пренесеш тях вместо мен.
Тя видя тъгата, изписана на лицето му, и оптимизмът й отстъпи пред съмнението. Дали не си мислеше, че са направили грешка и бебето идва прекалено рано? Дали се беше оженил за нея по задължение? При нормално стечение на обстоятелствата Януш трябваше в момента да бъде в университета, а не да предлага на едно бременно селско момиче да го пренесе през прага на някаква мансарда. Може би беше разочарован от развоя на събитията. Родителите му несъмнено бяха против брака им.