— И какви са на вкус?
— Малко като пиле.
Питър се ококорва.
— Искаш ли да се скатаем от часовете? Можем да отидем в парка и да гоним патиците около езерото.
Аурек и Питър се шмугват през парапета в задната част на училището. Притичват по улиците, крият се зад колите и пристъпват в малките улички, докато не стигат парка.
Езерото се намира в подножието на зелен хълм. Аурек препуска надолу, когато се подхлъзва и цопва във водата. Стои там, нагазил до коленете, а краката му посиняват от студ.
— Искаш ли да си играем на война? — пита Питър, после взема един камък и го мята към Аурек. — Смърт за Нацистите!
„Насечете ги“, мисли си Аурек. Пори въздуха с ръка и излиза от езерото. Питър се смее и хвърля още камъни по него. Един камък го удря по рамото. После друг профучава близо до главата му, Аурек се препъва и му се иска да има камъни подръка. Той отстъпва крачка назад, но кракът му потъва, докато търси къде да стъпи. Подхлъзва се настрани, езерото го придърпва, а студената вода стяга сърцето му и присвива дробовете му.
Усеща всичко тежко. Маха с ръце, държи лицето си нагоре и се опитва да плува, но продължава да потъва. Тогава нечии ръце го издърпват на повърхността и Аурек се бори за въздух. Закашля се, а дробовете му горят. Питър е до него и го дърпа за раменете, така че двамата се преобръщат отново и отново, докато накрая успяват да стигнат обратно до брега.
— Някой беше хвърлил бебе в езерото миналата година — казва Питър.
Седят под един брезент в хангара за лодки до езерото.
— Дойдоха гмуркачи и го извадиха. Беше оплетено с водорасли, а рибите му бяха изяли пръстите. Цялото беше в кръв, а лицето му беше направо пихтия.
Аурек се увива по-плътно с брезента. Не е впечатлен от историите на Питър. Той би могъл да разкаже много по-страшни. Чуди се дали Питър знае за русалките, демоничните жени, които живеят в езерата или се крият сред дърветата и подмамват мъжете към тяхната смърт.
— Май още не е време да се прибираме — казва Питър. — Не бива да се върна прекалено рано. Моят старец ще се усети, че има нещо. Ти имаш ли майка?
Аурек се намръщва. Що за въпрос е това?
— Моята майка е мъртва — продължава Питър. — Била е болна и така се е свършила. Сигурно и аз ще се разболея, като порасна. Болнав съм. Какъв е бил баща ти през войната?
Аурек се замисля. Това не го знае, а и без това се опитва да разбере как Питър живее без майка.
— Моят баща е бил шпионин на Британското разузнаване — обяснява Питър. — Има си медали и каквото се полага. Докато го нямаше, живеех с баба си и дядо си и не можех да кажа на никого къде е той. На всички бащите им бяха заминали. Таткото на Лизи Крукшанкс умря, а майка й се побърка. Сега Лизи е в сиропиталище и се подмокря всяка нощ. Баба ми казва, че Лизи също ще полудее някой ден. Не ме помниш, нали? Ти ме застреля. В кръчмата. Аз паднах от стола.
— Спомням си — отговаря Аурек, но Питър вече не слуша. Той е насочил ръката си като оръжие и изстрелва въображаеми откоси в гърдите на Аурек.
— И така — казва, когато решава, че е стрелял по Аурек достатъчно дълго, — да отидем у вас, а, нямо момче?
Те се затичват през парка със зачервени от студа лица. Гърлото на Аурек все още го изгаря, а има и главоболие, но се чувства щастлив да тича редом с другото момче. „Приятел“, шепне на себе си, изпробвайки думата с езика си. Това беше казал врагът, че трябва да има. Приятел.
Силвана е излязла на пътя да търси Аурек. Когато днес е отишла да го вземе от училище, учителката й е казала, че той и още едно момче са избягали от час. Януш ще побеснее, като разбере. А и кое е това друго момче?
Вижда Аурек да се задава откъм хълма и тича да го посрещне, прегръща го и го целува, а облекчението, че го е открила, засенчва безпокойството й. Той е невредим. Само това има значение.
Другото момче е ниско и четвъртито. Тази пълнота я изненадва. Рядко се среща така добре охранено дете. Сигурно е дете на земеделец. Дорис казва, че земеделците от Съфолк са единствените, които не е трябвало да карат на провизии, че те се тъпчат с яйца, пайове и домашно направени шунки и суджуци. Да, това трябва да е. То е дете на фермер. Син на заможен фермер и родителите му много ще се ядосат, когато го заварят тук с Аурек.
— Учителката ти твърди, че не си бил на училище — казва Силвана на Аурек. — Твърди, че следващия път ще извика полицията. Полицията! — Разтърсва го за раменете. — Искаш да те отнемат от мен ли? А водиш и друго момче със себе си. Какво ще кажат родителите му? Ами какво ще каже баща ти? Влизайте, сваляйте тези мокри дрехи и сядайте до огъня. Изглеждате премръзнали. Хайде, по-живо!