Мъжете потънаха в мълчание, а дъхът им излизаше на облаци пред тях. Януш ги гледаше така, с насочени пушки, зачервени бузи и проблясващи заледени пръски по миглите. Ами ако спрат да пътуват? Ако останеха тук в този покрит със сняг свят и изчакат войната да свърши? Вероятно биха могли да се скрият тук горе?
Амброуз въздъхна шумно. Свали оръжието си и върна предпазителя.
— Не. Чух ги, но не мога да ги видя.
Бруно го последва. Прокашля се, щом напрежението падна от групичката им, и започна да потропва с крак, все едно се беше схванал от продължителното неподвижно стоене.
— Много време съм ял еленско месо — каза.
— В къщата имам еленски наденици — допълни Амброуз. — Номерът е да им сложиш много червен пипер.
Януш потри ръце.
— Звучи вкусно. А аз умирам от глад.
— Тези елени са някъде наоколо — каза Франек. Все още държеше оръжието си насочено, готов за стрелба.
— Не е безопасно за лов в тази мъгла — обади се Януш, замислен кога ще се върнат и ще изядат надениците.
Франек придържаше оръжието на рамото си, докато отчупи един малък клон и го хвърли на леда, за да го гонят кучетата. Голямата рижа хрътка се спусна за него. Обърна се с пръчката в уста, подхлъзна се и се плъзна на една страна.
После всичко се случи толкова бързо. Януш видя как кучето се мъчи да се изправи, после чу как леда изскърцва и се пропуква, и ужасено гледаше как то пропадна през малка дупка в езерото.
— Мелез! — викна Амброуз. — Мелез, тъпо куче такова!
Той свали раницата от гърба си и пристъпи върху замръзналото езеро, като бързо легна по корем и започна да се приплъзва по леда.
— Трябва да го счупим — изкрещя. — Трябва да извадим кучето отдолу.
— Аз ще го извадя — викна Франек. Януш съзря възбудата в очите на Франек и решимостта, с която изтича по езерото след Амброуз.
— Не! — кресна Бруно. — Махни се от леда! Опасно е!
Франек заби приклада на пушката си в леда. Удари я силно два-три пъти. Тогава се чу изстрел и ято черни врани се разлетяха от върховете на дърветата. Пушката гръмна отново и Франек падна на земята, тялото му се гърчеше. Амброуз се плъзна по леда до него, пъхна ръка в дупката, която се беше образувала, и извади рижото куче от водата.
Нещо привлече погледа на Януш, някакво движение зад него, и той се обърна. Четири благородни елена, с облаци пара от дъха им пред тях, излязоха на открито и препуснаха леко към снежната гора. Януш гледаше как се отдалечават. Щом отново погледна към езерото, видя Франек да лежи неподвижно с празната пушка до себе си, а по леда се разливаше червена локва кръв.
Ипсуич
Понесла препълнени пазарски торби, Силвана пресича улицата на трамвайната спирка, минава по една оживена улица, после по още една и накрая стига пред магазина за домашни любимци на Тони. Поколебава се. Какво да му каже? Тя дори не знае какво търси там, освен това, че той я е поканил, а тя се е съгласила. Отваря вратата и пристъпва в какофония от птича олелия. Мястото мирише на талашит и дезинфектант и Силвана се опитва да не се закашля, щом вдишва топлия въздух.
Това наистина е търговски център. На сламата в клетките спят малки кучета, котета, зайчета и дори патета и пилета. Мишки припкат в големи телени клетки, а една цяла стена е заета от птичарник, населен с кресливи папагали, канарчета, вълнисти папагалчета и зеброви сипки. По-навътре в магазина вижда тъмни аквариуми с рибки, отблясъци в цветовете на дъгата, в оранжево и златно се появяват и изчезват бързо в сенчестите води.
— Мога да ти намеря каквото животно си поискаш.
Чува гласа на Тони. Вдига поглед и го вижда, застанал зад дървения тезгях, да й се усмихва и радва, че е дошла. Лицето му излъчва задоволство и тя няма как да не се поласкае. Той изглежда искрено щастлив да я види.
— Какво би искала? — пита Тони и излиза иззад тезгяха. — Може би една чинчила? Или костенурка? Аз снабдявам зоологически градини и циркове. Един слон за сина ти, да язди до училище? Съфолкска овца или пък норфолски овен?
— Просто минавах — казва Силвана, оставя долу торбите и сваля ръкавиците си — и си помислих, че бих искала да видя животните.
Тони й дава да подържи едно котенце, после една мишка, която се опитва да пропълзи нагоре по ръкава й. Накрая слага и малко черно зайче в дланта й.
— Можеш да го вземеш като подарък. Той те харесва.
— Прелестен е — отговаря Силвана. — Но искам да ти го платя.