— Ах, ами точно този не е за продан. Свободен е само като подарък.
Тя се намръщва, несигурна какво да каже. Дали не й се присмива?
Повежда я още по-навътре из магазина, покрай пътеки от кучешки бисквити, семена за птици и сандъци с кожени играчки за дъвкане за кучета.
Силвана поглежда надолу към голямата дървена щайга до нея. Пълна е с пожълтели кости. Опитва се да не гледа натам, но не може — костите привличат вниманието й. Излъсканите ябълки я омайват, загрубелите подбедреници и изпъкналите стави. Цели купища навсякъде около нея. Олюлява се на краката си.
— Изглеждат страховито, нали? — казва Тони жизнерадостно. — Основно са конски кости.
Вади една от щайгата и после я пуска при останалите, но успява да хване Силвана, щом тя залитва на една страна.
— О, боже, съжалявам. Добре ли си?
— Трябва ми малко чист въздух. Май е от жегата тук.
Тони я хваща под ръка и я повежда към една врата в задната част на магазина. Отваря я и бързо я извежда в малък двор.
— Ох, изглеждаш много зле. Толкова съжалявам.
Силвана вдишва дълбоко свежия въздух и се опитва да се успокои.
— Трябва да поддържам мястото топло заради животните. Да не ти прилоша от костите? Съжалявам. Толкова съм глупав. Трябваше да се сетя.
— Да се сетиш за какво? — пита Силвана, докато попива челото си с кърпичка.
— Как би могла да се почувстваш. Изплашиха ли те? Разбирам през какво си преминала. Какво се е случило в родината ти. Четох за лагерите. Съжалявам. Толкова много съжалявам.
Силвана се отдръпва от него.
— Трябва вече да тръгвам.
— Не, не трябва. Не още. Моля те, поне ми позволи да ти предложа чаша чай. Не си тръгвай още.
Очите му са тъмнокафяви и впити в нея. Ако падне, той ще я хване. И тя го знае. Именно затова е тук. Трябва да положи доверието си някъде сега, след като Януш я е наранил така жестоко.
Той я хваща за лакътя.
— Прости ми, че ще го кажа, но изглеждаш самотна, Силвана.
— Аз…
— Не ме разбирай погрешно. Радвам се, че дойде.
— Трябва да си вървя…
— Не и докато не ми споделиш какво те прави толкова тъжна. Имаш ли нужда от нещо? Мога да намеря всичко. Ще ми кажеш ли какво те мъчи?
Силвана се сеща за писмата.
— Говориш ли френски?
— Френски ли? Не. Защо?
— А можеш ли да четеш на френски? Той е като италианския, нали?
— Не мисля. Но имам един френско-английски речник някъде. Ще ти свърши ли работа?
— Да. Дали мога да го взема назаем?
— Вземи го.
— И… и, моля те, не казвай на съпруга ми.
Ръката на Тони е на кръста й и тя усеща горещината й през дрехите си.
— Няма да обеля и дума. Някой ден ще ми кажеш ли защо ти е речникът? Нали не планираш ваканция на Ривиерата?
Той я пуска, леко засмян, а тя се опитва да накара лицето си да изглежда спокойно.
— Не, не е заради ваканция.
— Добре. Не ми се иска да вярвам, че заминаваш. И така — казва той, отстъпвайки назад, а интимността между тях се изпарява, — мога ли да ти предложа сега онази чаша чай?
Когато й поднася сандвич в своя апартамент над магазина, тя осъзнава, че чувства глад от дни.
Кабинетът на управителя сякаш е пренаселен от двамата. Силвана стои от едната страна на дървено бюро, отрупано с неподредени, клатушкащи се камари от документи. Той стои от другата страна и дими с цигара, висяща от ъгъла на устата му, докато рови из документите. Зад него един прозорец гледа към пода на фабриката и Силвана копнее с цялото си сърце в момента да е на своята машина и да работи редом с другите жени.
— Много съжалявам, милинка — казва управителят, когато най-после изнамира един лист от купа документи. — Разбираш ме, нали? Освобождаваме те. Сега ще ти платим, но повече не можеш да се върнеш.
— Моля ви. Мога да шия по-бързо.
— Не се справяш с обема на работата. Не можем да плащаме на хора, които не се справят.
Тя обмисля дали да не умолява, дали да не падне на колене. Но знае, че ще е безполезно. Беше отчайваща работничка. Вместо това кима и се извинява.
Докато прекосява двора, се изненадва от усещането за облекчение, което я обзема. Слънцето огрява лицето й и тя се чувства освободена от прашната, мрачна фабрика.
Заварва къщата празна, щом пристига вкъщи. Януш сигурно е взел Аурек от училище и го е завел на разходка. Как щеше да му каже новината? Той ще го сметне за провал.
Снове из градината, когато чува гласа на Януш иззад оградата. Наднича и го вижда да седи на една маса за карти заедно с Гилбърт и Тони. Главите им са надвесени над нея, почти се докосват, а лактите им стърчат навън.
Излиза на улицата и влиза през отворената входна врата на Дорис.