— Здрасти, миличка — поздравява я Дорис. Тя стои в коридора и пуши. — Видяла си мъжете, а?
Посочва с палец зад нея.
— В градината са, играят карти. Тони се появи с пиячка и си организираха импровизирано събиране. Твоето момче е с мен в дневната. Хайде, влизай. Ама обича да си хапва, нали? Нямам представа къде го побира всичкото. Ядеше хляб и сладко като за последно.
Дневната представлява мрачна стая, пълна с повече мебели, отколкото тя и Януш имат в цялата си къща. Стените са облепени с тапети на бели и маслинено зелени райета. Над камината е окачено огледало, а от двете му страни седят две големи червено-бели порцеланови кучета. На всяка свободна повърхност са поставени някакви украшения.
Аурек си играе с трактор-играчка и го бута назад-напред по пода, провирайки го между краката на столовете.
— Цял следобед си играе, щастлив като бебе. Радвам се, че намина, защото имам нещо за теб. Ето. Боя за коса. Не ме разбирай погрешно, но си помислих, че не е зле да се отървеш от това сиво. Моята Джина я взима от фризьорския салон на Лесли. Той ги взе евтино от Улуъртс, след като ги бомбардираха. „Лешникова хармония“. На кутията изглежда прекрасно, нали? А сега седни и да се заемаме.
Силвана се поколебава и докосва забрадката си.
— Не съм сигурна. Може би трябва да попитам Януш?
— А, не, остави го да си играе на карти. Това са си женски работи. В тази страна не ти трябва позволението на съпруга ти да си боядисаш косата. Това не ти е Средновековието. Най-добре да не питаш мъжа си за нищо. Те не се терзаят за онова, което не знаят. Хайде, преди да се омъжа за Гилбърт, работих известно време във фризьорски салон. Знам какво правя. Да се отървем сега от тази забрадка и да те направим модерна жена.
Докато мият косата й и масажират скалпа й, Силвана се отпуска и й се доспива.
— Преди имах дълга коса — разказва на Дорис. — Дълга червена коса.
— Наистина ли? Е, сега си по-възрастна. Идва момент, в който е по-добре една жена да поддържа косата си къса.
Дорис увива косата на Силвана в хавлиена кърпа като тюрбан и двете пият чай, докато чакат боята да хване. Дочуват гласовете на мъжете от градината, боботенето и смехът. Силвана чува смеха на Тони, по-силен е от на другите двама.
— Отдавна ли познаваш господин Бенетони?
Дорис взима една торба с ролки за коса и започва да ги подрежда в скута си.
— Тони ли? От години. Спомням си майка му. Беше прекрасна жена. Умря, когато той беше още доста млад. А после клетият мъж загуби и жена си. Ужасна трагедия беше това. Тони замина по време на войната. Хората приказват, че е правил някакви далавери, но аз не вярвам. Гилбърт казва, че е по-вероятно да са го вкарали в някой затвор, когато се вдигна голям шум, че всички чужденци са шпиони. Преди няколко години той се върна и отвори магазин за домашни любимци. Хубаво е да го видим пак. Той е истински джентълмен.
— А познаваше ли съпругата му?
— Не особено. Беше изключително красиво младо момиче. Идваше от много добро семейство. Честно казано, доста висока класа за Тони, но тя се влюби в него искрено и безусловно. Той беше голям красавец. И сега си е де, няма как да не си забелязала, нали така? — Дорис се засмива гърлено. — Трябва да отбележа, че която го спечели, ще извади голям късмет. Доста добра партия е Тони. Жалко, че момчето му не е взело чара на баща си или красотата на майка си. Смешно хлапе е, нали? Обаче е съкровището на баба си. Обичат го безумно. Същински малък Били Бънтър2. Твоето момче може да преживее с много малко от неговото състояние. А сега — нека надникнем да видим косата ти. Да. Изглежда както трябва. Нека да ти сложим малко ролки.
След като Дорис е накъдрила косата на Силвана и я е нагласила, отмества порцелановите кучета от полицата над камината, за да може тя да се огледа в огледалото.
— Харесва ли ти? По време на войната я наричахме „Прическа на победата“.
Силвана се обръща ту на едната, ту на другата страна. Косата й е с цвят на тъмен махагон, силно накъдрена отпред и по-свободна отзад. Не може да се познае.
— Изчакай секунда. — Дорис тършува из дамската си чанта и изважда малка златна гилза червило. — Вземи. Сложи си малко от това.
Силвана се засмива. Дорис е толкова развълнувана за нея. Жената пляска с ръце, все едно е художник, който току-що е показал последния си шедьовър. „Преобразената полякиня“. И защо пък не? Тя целува Дорис по напудрената буза, усеща допира на сипаничавата кожа под устните си и осъзнава, че животът е взел своето и от нея.
— Ти си добър човек — прошепва.
2
Били Бънтър — главен герой от детските книги на Франк Ричардс. Той е дебело наивно момченце с очила, което винаги се забърква в неприятности. — Бел. ред.