Выбрать главу

— Не ставай глупава.

— Напомняш ми за една моя стара приятелка — казва Силвана и протяга ръка да погали главата на Аурек. — Ханка. И тя беше много мила като теб.

— О, стига, моля ти се. Аз съм ти просто съседка. Да ти кажа честно, радвам се, че си тук. Откакто нашата Джина напусна дома, ми липсва женска компания. Харесваше ми дъщеря ми да си е вкъщи. Но растат толкова бързо. Гледай го твоето момче. Обича те, нали? Досега не съм виждала майка и син да са толкова близки като вас. Гилбърт ви нарича матрьошки, знаеш ли, като онези дървени кукли, които се пъхат една в друга. А и момчето е пълно твое копие.

— Наистина ли мислиш така?

— Напълно ти е одрал кожата. А сега нека да извикаме мъжете вътре. Искам да им покажа как в дневната ми стои Вивиан Лий.

— Не, не, недей. Аз ще се покажа на Януш по-късно.

— Глупости. Може и да са обърнали по няколко чашки този следобед, но въпреки това ще оценят творението ми.

И така, Дорис излиза от стаята, преди Силвана да успее да каже и дума.

Тримата мъже са вече в стаята — Дорис хваща Силвана за раменете и я завърта на едната и на другата страна.

— Е, какво мислите?

— Не те познах — казва Януш. Той леко се олюлява и си личи, че е препил.

Неопределеният му отговор я засрамва, както и начинът, по който унесено се усмихва на всички. Тя поглежда към Тони и осъзнава, че мнението му за косата й я интересува. Нетърпелива е да види реакцията му. Ами ако мисли, че изглежда нелепо? Задържа погледа си върху Януш, върху прегърбената му фигура, цигарата в ръката му и дима, който бавно се издига над китката му.

— Много си красива, Силвана — казва Тони, сякаш е прочел мислите й. Хваща Дорис през кръста и я завърта из стаята в стъпките на валса. — И ти също, госпожо Холборн.

— Хайде, стига. Пусни ме.

— Не я карай да танцува — обажда се Гилбърт. — Така ме хвана мен. Бях още младеж. Но тя ме прегърна и това беше. Улових се като риба на въдицата й.

— Ти наистина говориш безсмислици — смее се Дорис. — Нашата Джина обича да танцува. Трябва да й се обадиш, Тони. Сигурна съм, че все някоя вечер ще може да излезе с теб в града да потанцувате.

— С удоволствие — отговаря Тони. — Отдавна не съм танцувал.

Улавя погледа на Силвана и й намига.

— Аурек? — обръща се тя към сина си. — Виж. Виж мама. Какво мислиш, Аурек?

Аурек тръсва глава. Казва само „трактор“ и го засилва по килима, като го блъска в крака на стола, прекатурва една месингова кофа с въглища и запраща един ръжен към камината.

— Внимавай какво правиш, момченце — смъмря го Дорис.

— Е, добре. — Гилбърт потрива ръце. — Да тръгваме, а, господа? Какво ще кажете за още едно раздаване?

Тони спира да върти Дорис и й се покланя.

— Добра идея. Още една игра. Ще взема още напитки от колата. Имам подаръци и за дамите. Ще ме извините ли за момент?

— Добре — отговаря Гилбърт, — но ако се забавиш повече от пет минути, пращам след теб спасителен отряд.

Тони се връща с две кутии шоколадови бонбони и една захарна мишка.

— Ето, заповядайте. Бонбони „Милк Трей“ и нещичко за Аурек.

— Ах! — казва Дорис, щом той й поднася кутията, вързана с червена панделка. — От години не съм получавала бонбони от мъж.

— Само не я разглезвай — обажда се Гилбърт. — Един бог знае какво ще поиска после.

— Аз поне не завалям думите — връща си го Дорис. — Ще ви направя и на тримата по чаша чай. Ян, струва ми се, че имаш нужда. Елате в кухнята.

Дорис ги извежда от стаята. Тони и Силвана остават в дневната, а Аурек бута трактора между краката им.

— Отвори я — казва Тони и й подава кутията шоколадови бонбони.

Силвана маха панделката, а после и капака. Вътре няма бонбони. Вместо това там се гуши малка червена книжка. Речникът.

— Това искаше, нали?

Тя кимва, докато се опитва да измисли какво да каже.

— Шшт — прекъсва мислите й той. — Не казвай нито дума.

Докосва бузата й с върха на пръстите си, усмихва й се накриво и излиза от стаята.

Тази нощ, след като Януш е заспал, Силвана седи на кухненската маса с отворения в скута й червен речник и английско-полския речник на Януш до нея на масата.

Тя бавно превежда първите няколко изречения в едно от писмата. Отнема й много време, докато прелиства книгите, записва думите на английски и после намира значението им на полски. Най-накрая успява да скалъпи нещо, от което да придобие представа.

Скъпи мой,

Важно е да не се чувстваш зле. Ако нямаш новини от съпругата си, може би тя си е намерила някой друг? Помни, че човек никога не иска да се влюби. То просто се случва. Днес прочетох нещо. Където има любов, има и прошка. Вярвам в това.