— Не. Защо питаш?
— В тези гори има хора. Мъже, които се бият с германците. Те имат нужда от хора като теб. Можеш да се присъединиш към тях. Ти си достатъчно силна, за да се биеш с тях. Мога да те заведа до техния лагер. Ще се научиш как да използваш оръжие. А ако не искаш да се биеш, те имат нужда и от медицински сестри. От жени, които не се плашат, като видят кръв. Ти ще можеш да се справиш.
Силвана почистваше кухините в тялото на елена с трева. Спря за момент, избърса лицето си с ръкав и погледна към Аурек, който гонеше пеперуди, а лицето и дрехите му бяха изпоцапани с кръв.
— Трябва да се грижа за сина си. За него ще направя каквото е нужно. Но не съм способна на повече от това.
Григор избърса ножа си в земята.
— Кой може да знае на какво сме способни по време на война. Хайде. Най-добре бързо да изкопаем дупка. Трябва да заровим по-голямата част от това.
През една ярко осветена от луната нощ в края на лятото, когато всичко беше окъпано в синьо и сребристо, Силвана видя Григор да лежи при старата жена. Плътта й се разплуваше под едрото му релефно тяло и Силвана беше сигурна, че чува вехтите кости на старицата да изпукват, докато Григор се движеше бавно нагоре-надолу върху нея както точилка разточва тесто за сладкиш. Зад тях, престорил се на заспал, съпругът й се беше свил на кълбо като бебе и смучеше палец, нацупен в безсилието си.
Силвана затвори очи, объркана от желанието, което се беше зародило у нея.
Януш искаше да остане. Да се опита да осмисли случилото се. Амброуз каза, че няма какво повече да направят. Франек щеше да бъде погребан в селото. Амброуз щеше да пише на семейството му и да му съобщи, че момчето е загинало при ловен инцидент.
Бруно се ядоса, настояваше сам да напише писмото. Семейството му не можеше да получи новината от непознат. Щеше да им каже, че Франек е загинал като герой от войната. Нямаше нужда да им се съобщава, че той е носел заредено оръжие и се е застрелял.
Януш го наблюдаваше как седи в кухнята и съчинява писмото, изхвърляйки чернова след чернова, докато не намери правилните думи.
В ранните часове на утрото пристигна натоварена с кози кожи шейна и те се сбогуваха с Амброуз по тъмно.
— Изпрати писмото ми до семейството на Франек — каза Бруно на тръгване. — Обещай ми да го пратиш още днес.
Беше дълго и печално пътуване, лъкатушеха между малки села по опасани с огромни снежни преспи пътища, тунели от белота, които правеха въздуха син, а дърветата черни. Нито Януш, нито Бруно проговаряше. Миризмата на кожите, върху които седяха, се просмукваше навсякъде, мазна воня на кози, от която на Януш му се гадеше.
Пристигнаха в някакво училище, където им дадоха по чаша водка, смесена с пача мас.
— За сила — рече им някой, докато подаваше на Януш чашата с мътната смес. — Добро лекарство е след всичко, през което сте преминали.
Той я изпи до дъно и помоли за още една. А после и за още една.
В същия онзи ден две момичета придружиха Януш и Бруно до гарата и ги целунаха за довиждане, все едно са техните любими.
— Запомни — предупреди го момичето, което беше с Януш, — трябва да седнеш в различно купе от приятеля си. Трябва да пътуваш сам. Ако сте двамата заедно, полицията ще ви спре.
— Довиждане — каза Януш. Главата му беше замаяна от многото водка. На перона духаше вятър, снегът се виеше и се вихреше по него и Януш се опита да застане между вледеняващия порив и момичето, за да го предпази, доколкото може от студа.
Скрита под вълнена шапка, се виждаше късата къдрава кафява коса на приятелката му. Очите й бяха продълговати и малки, а веждите плътни. Носът й беше зачервен от студа. Тя се повдигна на пръсти и го целуна.
— Постарай се да направиш добро представление — прошепна. — Трябва да приличаш на местен. Престори се, че казваш „сбогом“ на приятелката си.
— Ще ми липсваш — отвърна той послушно и си помисли, че тя в действителност ще му липсва. — Обичам те — допълни, а думите му издимяваха на облаци от ледения въздух. Изглеждаше правдоподобно. Той я притегли към себе си. Може би най-лесното нещо на света беше да обичаш непознат. Бе изпълнен с копнеж, който не извираше от сърцето, но в резултат на това беше ясен и без усложнения. Целуна момичето и свали ръкавиците си, рискувайки да замръзне, а после разкопча палтото й и се опита да провре ръка през катовете дрехи. Искаше единствено да грабне тази непозната, да я отведе обратно в училището и да я разсъблече. Тя се отдръпна от него и постави ръка на гърдите му.