Силвана бере цветя и оформя малък букет в ръката си. Ако Януш беше разбрал, че е открила писмата, сигурно щеше да каже нещо, нали? Трябва да ги е преместил, мислейки, че тя си няма и понятие за съществуването им. Почувства известно облекчение, че писмата ги няма. Все едно някакъв голям възел в нея се е разхлабил.
А дали не се чувства по-добре, защото е разказала на Тони за тях? Убеждава се, че Януш е изхвърлил писмата. Това означава, че връзката му трябва да е приключила. Било е само нещо временно, докато трае войната, нищо повече. Ами това с нея и Тони?
Тя е царица в самозалъгването, в това да се престори, че определени неща са се случили по един, а не по друг начин, и успява да нагласи историята в ума си. Може и да се е увлякла малко по Тони, но това вече е приключило. Той е просто семеен приятел. Нищо повече от това. Мъж, който има син на възрастта на Аурек. Свежда поглед към букета в ръката си и осъзнава, че е оскубала всички цветове и държи само няколко дръжки и листа. Пуска ги на тревата.
Щом слънцето залязва, над градината се спуска сумрак. Небето става тюркоазено и се появява първата звезда.
— Идвай долу — приканва тя Аурек да слезе от къщичката. — Влез вътре и ще сварим чай за баща ти.
„Баща“ е толкова хубава дума. Отива си със семейство, майка и син. Думи, означаващи безопасност. Застанала там на моравата, която Януш е окосил и подравнил с любов, загледана в гърба на къщата, тя знае, че никога повече не трябва да вижда Тони. С приятелството им е свършено.
Полша
Изви се студен вятър, който брулеше дърветата и издухваше листата. Силвана гледаше как те се понасят надолу, кръжат и танцуват около нея. Беше изминала повече от година, откакто напусна Варшава. Повече от година, откакто за последно видя Януш. Чу шум от прекършени клонки и се изправи, когато Григор се зададе тромаво към тях, понесъл чувал, който стовари в средата на лагера им.
Изнесе цяло представление, докато го изпразваше, и раздаваше черен хляб и ябълки на всеки.
— Имам и… сол! — каза тържествено.
После потопи пръст в едно хартиено пакетче и го облиза.
— Това ще ни е необходимо за зимата. Добре е да се запасим, ако успеем. На около километър и половина оттук е колибата на един дървар. Той е приятелски настроен и е склонен да ни дава храна. Лекувах жена му от стомашни болки. Използвах чага — това е гъба, която расте по кората на брезите. Тя ми обеща да заколи едно-две пилета за нас. Ще си устроим пиршество.
Малко по малко Григор донесе още неща — мляко в консерва, още хляб, малко картофи. Първа яде вече много бременната Елза. Беше очевидно, че до раждането не й остава много. Григор седя до нея, докато не реши, че се е нахранила достатъчно. Силвана избута Аурек напред.
— Той трябва да яде след нея. Дете е. Има нужда от храна.
Сложи го да седне в скута й и остана до него, докато се нахрани. Другите я одумваха, но не я беше грижа. Момчето трябваше да яде.
Те преустроиха лагера за зимата, изплетоха платна от див повет и брезови кори, за да направят стени за колибите си.
Направиха заслони от привързани клони, които Силвана подплати с мъх и суха папрат. Григор вървеше покрай тях, поправяше грешките им и раздаваше снопите от върбови клонки, които събираше. Силвана се съмняваше, че без него някой от тях би оцелял.
Една нощ отново дойде при нея, провря грубите си ръце под дрехите й и така отне и малкото топлинка, която беше насъбрала, пропускайки студения въздух до кожата й. Дъхът му беше кисел.
— За кого се пазиш? Мъжът ти никога няма да се върне. Вече е умрял на някое бойно поле. Спри с тази смешна показна независимост. Не си заслужава.
Думите му скършиха нещо в нея, тя подсмръкна, докато разтваряше ръцете си за него, и притисна устни в неговите.
Приключи бързо. Качи се върху нея и Силвана се извиваше от допира на пръстите му, вече свършила в момента, в който той проникна в нея. По-късно лежеше в прегръдките му, наясно с близостта на въртящия се в съня си Аурек.
— По-добре си върви — прошепна тя.
— Харесвам те, горско момиче.
— Моля те, просто си тръгни. Направих грешка. Съжалявам.
Силвана го чу да пикае до някакво дърво. Григор беше куче, вълк със своята глутница. Почувства се като глупачка.