Той повдигна чаршафа.
— Господи, човече, изглеждаш ужасно. Чуваш ли ме? Погледни се, целият си в мехури. Дявол да го вземе, целият си изгорял!
Бруно отвори прозорците и се закашля.
— Трябва ти въздух.
Януш отвори очи. Тапетите се завъртяха пред очите му. Опита се да проговори, но устните му се сцепиха и отново усети вкуса на кръв.
— Той не може да остане тук.
Хазяйката стоеше на вратата. Черно-сивата й коса беше вдигната високо на тила, носеше ярко розово червило, а черните й мигли бяха като паяжини.
— Глупаво момче. Ти си твърде бял за такова слънце. Виж се само. Изсъхнал си като осолена треска.
Януш чу Бруно да се моли на развалена смесица от френски и полски. Насили се да промълви с напуканите си устни:
— Съжалявам, госпожо. Ще си тръгна. Не е безопасно за вас да оставам тук.
Надигна се на леглото на лакът и направи знак към Бруно.
— Подай ми дрехите.
— Не, не, не — възкликна жената. — Ти говориш френски, това прави нещата по-лесни. Ще ти намеря къде да отидеш. Имам един приятел, който има ферма. Може да останеш да почиваш там.
Тя се взря в голото му тяло.
— Щом се оправиш, можеш да останеш да работиш за тях. Доста си як. Приличаш на селянин.
На следващия ден Януш тръгна. Дрехите лепнеха по него и му бяха неудобни, тялото му беше сковано и го болеше. Докато колата го отвеждаше все по-високо в хълмовете над Марсилия, въздухът стана по-сладникав. Миризмата на морето избледня и на нейно място се появи аромат на борова гора и тучна зеленина.
Ипсуич
Силвана отказва да мисли за Тони. Избягва да минава през парка и стои настрана от магазина за животни. Трудно е да го държи настрана от мислите си, но се справя. Всеки път в ума й изниква един негов образ — кафявите му очи, чупливата му черна коса, лъщяща от помадата, ръцете му, които жестикулират, докато говори. Тя го потиска и се съсредоточава върху бърсалката за прах, която държи, или въглищата, които гребе с лопатата от малкия склад в задния двор. Като шивач, който работи само с материала, който има подръка, тя оформя живота си с Януш.
— Няма да си играеш повече с Питър — казва на Аурек една вечер, докато приготвя вечерята. Заета е около печката, дрънчи силно с тенджерите, бърка врящото им съдържание с дървена лъжица и надвиква шума. — Аурек? Чу ли какво ти казах?
— Защо?
— Защо ли? — Тя хвърля лъжицата в мивката и се обръща към момчето. — Какво искаш да кажеш с това „защо“? Ще правиш каквото ти казвам, ясно ли ти е? Той вече не ти е приятел.
Не е имала такова намерение, но предизвикателният начин, по който я поглежда момчето, сякаш е някой, който следва да бъде намразен, я кара да се нахвърли срещу него и да го сграбчи за рамото. Аурек залита, пада на една страна и се удря в масата, после скача на крака и се отдръпва назад.
— Аурек! Не! Не! — изплаква ужасена. Никога не го е удряла. Никога. — Съжалявам.
Аурек хуква навън от кухнята през коридора, опитва се непохватно да отвори резето на входната врата, преди тя да успее да го настигне. Хваща вратата тъкмо когато той я отваря, мъчи се да го улови, но той се измъква навън в тъмната вечер под проливния дъжд.
Силвана знае, че няма смисъл да тръгва след него, но въпреки това обикаля улиците, цапа в локвите, а нощният мрак мъчи очите й. Търси го в продължение на час, макар да е наясно, че е безполезно. Той ще се прибере, когато е готов.
— Къде беше, за бога? — казва Януш, когато тя се връща в къщата.
Застанала е в коридора и примигва, понеже от косата й се стича вода в очите й. Къщата мирише на прегоряла храна и тогава се сеща за съдовете, които е оставила на печката. Кухненската врата е отворена и тя вижда как точно над главите им се стеле дим.
— Заради Аурек — отговаря тя. — Навън е. Ще се върне. Но ще трябва да изчакаме.
Два часа по-късно някой чука на входната врата. Аурек стои там с подгизнали дрехи и залепнала за главата, потъмняла като на видра, коса. Силвана не издържа повече. Изблъсква Януш от пътя си, без да обръща внимание на това, че Аурек страни от нея.
— Аурек, дай да те подсуша…
Януш протяга ръка и я издърпва по-назад.
— Остави го на мира. Хайде, млади момко. Нека те изсушим.
Аурек поглежда сърдито към Силвана, а после слага ръката си в протегнатата длан на Януш. Със същия успех можеше и да я прободе с нож.