Беше забравила колко е едър, как изпълва цялата рамка на вратата с телосложението си. Първичният й порив е да се хвърли на врата му. Но вместо това, щом споменава мъртвата си съпруга, тя скръства ръце. Тони пристъпва назад и се появява Питър с хартиен плик в ръце.
— Нося бонбони — казва той. — Лакрицови и ментови.
Тони се разсмива.
— Направо изкупихме сладкарския магазин, нали, Питър?
Тя се усмихва на пухкавото, червенобузо дете.
— Защо не се качиш горе, Питър? Аурек те чака в неговата стая.
— Съжалявам, че не сме се виждали от толкова отдавна — казва Тони, докато гледат как Питър се качва по стълбите. — Имам къща до морето във Феликстоу, бях там. Бабата и дядото на Питър го записаха в частно дневно училище. Опасявам се, че не е виждал Аурек от доста време, нали? Както и да е, заповядай. — Той й подава една пазарска торбичка с дръжки. — Донесох ти подарък за рождения ден. Бутилка Токайско вино и един заек.
— Токайско вино ли? — От години не е виждала унгарско вино. — На сватбеното ни тържество пихме такова — обяснява тя, въртейки бутилката в ръцете си. — Много щедро от твоя страна. А заешкото ще ни разнообрази от конското месо. В момента не успявам да намеря нищо друго. Прекрасен подарък. Благодаря ти.
— Удоволствието е изцяло мое. — Тони понижава глас. — Как си? Имам предвид… наистина?
— Съжалявам — отвръща Силвана, отчаяно търсейки начин да смени темата. — Дори не ти предложих да ти взема палтото. Дай, нека ти помогна.
Тя почти изплаква, когато ръката му се докосва до китката й, и се радва, че е оставила виното, защото със сигурност щеше да го изпусне.
— Ах, колко е тежко — промълвя тя, щом поема палтото. Случайно ли беше това докосване, начинът, по който пръстите му се отпуснаха върху кожата й? Въобразява ли си? — Вълна е, нали? Важното е тъканта да е качествена. — Чува се как плещи глупости като идиотка, но мълчанието би било по-лошо. — Ами ето го палтото ти, а аз… аз не съм те виждала от… от…
— От парка?
— Да, точно така. — Силвана въздъхва. Забележително е как този мъж винаги успява да й довършва изреченията.
Тони се навежда към нея.
— Не исках допълнително да усложнявам живота ти, така че аз…
— Привет, Тони!
Гилбърт е застанал на вратата на гостната.
— Радвам се да те видя, Гилбърт.
— Е какво, няма ли да влезеш за едно питие? — казва Гилбърт през смях. — Или си имате тайна приказка там отвън?
— Тъкмо идвахме — уточнява Силвана и влиза след Гилбърт в гостната, а Тони затваря вратата след нея.
— Тони — поздравява го Дорис през мъгла от цигарен дим. — Не сме те виждали напоследък. Да не би пак да не ти е провървяло? Какво продаваш под тезгяха тези дни? Сняг на ескимосите ли?
— Здравей, Дорис. Не, не мисля, че все още имат недостиг на сняг. Януш, тъкмо казвах на Силвана, че съм ви донесъл заек. И бутилка вино към него.
Силвана вижда как лицето на Януш грейва от радост, щом взема бутилката в ръце.
— Токайско? Силвана, видя ли го?
— Вино, а? — обажда се Гилбърт. — Много изискано. Аз лично предпочитам бирата.
— Или чаша хубав сайдер — допълва Дорис.
— Може и водка да предпочетеш — казва Тони. — Следващия път. Имам връзки на доковете. Моряците носят разни неща за продан. Убеден съм, че мога да ти намеря водка.
Януш държи бутилката така, че Гилбърт и Дорис да могат да я огледат.
— А, не, не. Аз много харесвам това вино. Ще го пазим за специален случай. Тази вечер ще пием шери. Искаш ли едно?
— По-добре да не напиваш бавачката — смее се Дорис.
— Ще прибера тези неща в кухнята — казва Януш. — Силвана, налей на нашия приятел едно питие, моля те.
— Не, благодаря — отвръща Тони. — Дорис е права. Ако ще гледам децата, по-добре да съм с бистър ум.
— Тогава може би чаша чай? — пита Януш. — С кифличка със стафиди?
— Не, нищо за мен. Благодаря.
Силвана гледа как Тони се усмихва на всички тях. Трябвало е да стане политик. Държи всички в малкия си джоб. И нея също. Влиза и излиза от живота й, все едно е кукла, която той може да вдига и пуска на пода, когато му се прииска.
— На мен ще долееш ли? — пита Гилбърт. — Заек, а? Не съм кусвал заек от доста време. Дорис, преди ти правеше превъзходно заешко задушено, помниш ли?
— Понякога ти се чудя гледаш ли изобщо какво ядеш. Ядохме заек миналия месец. Взехме го от едно момче, което работи в Шангри Парк.
— Как можах да го забравя? А намирал ли си картофи напоследък? Дорис се реди на опашка пред Кооперацията с часове онзи ден.