Вътре свети синя неонова лампа, а от релеф на ивици на стената се спускат плътни кадифени завеси. Разпоредителка със спретнат тъмносин костюм с бели кантове и подходяща шапка взима билетите им и ги отвежда до местата.
— И аз бях такава — прошепва Силвана на Дорис.
— Какво?
— Разпоредителка. В Полша. Това работех, преди да се омъжа.
— Наистина ли? Но сигурно не в толкова голямо кино?
— В едно красиво кино. И униформите на разпоредителките бяха по-елегантни. Виждаш ли това момиче? На чорапите си има дупки, а сакото й е прекалено тясно.
Дорис прехапва устни.
— Бъди снизходителна. Минахме през война, нали знаеш. Закърпваш и се справяш някак си…
— Помниш ли моята униформа? — Силвана пита Януш, шепнейки на полски.
Той й отговаря на родния им език.
— Виненочервена със златни ивици на ръкавите. Изглеждаше прекрасно в нея.
— Униформите бяха много по-хубави в Полша.
Януш млъква.
— Да. Мисля, че имаш право.
— В цяла Полша ли имахте кина? — пита Дорис.
— Навсякъде — казва Януш. — Много по-големи от това тук.
Силвана му е благодарна, задето защитава спомените й. Тя не понася начина, но който според англичаните всичко, което имат те, е по-голямо и по-добро. Ако слушаш Дорис, ще речеш, че по рухналите улици на Европа тичат диви мечки.
В момента, в който червените завеси се отдръпват настрани и екранът оживява, Силвана е запленена. Фред и Джинджър са влюбени. Всички го виждат, освен тях двамата. Всяка дума, която се отронва от устните им, е погрешната и те спорят през първите две трети от филма. Най-накрая, тъкмо когато изглежда, че напълно са се изгубили един за друг, правилните думи идват и истината излиза наяве.
— Обичам те — казва Фред Астер. — Въпреки всичко.
— И аз те обичам — отговаря Джинджър Роджърс.
И те повече не отместват поглед един от друг.
— Красиво — шепне Силвана, докато текат надписите. — Просто красиво.
Докато вървят към къщи и стигат нагорнището на Британия Роуд, новите обувки на Силвана са й направили мазоли. Дорис и Гилбърт вървят напред и той се оплаква, че кръчмите затварят рано и не е могъл да изпие по нещо, а тя бърбори за пандишпанови сладкиши и дали рецептата на баба й е по-добра от тази на майката на Гилбърт.
Силвана се спира. Сваля обувките си и усеща паветата под краката си.
Януш взема обувките от ръцете й.
— Хареса ли ти филма?
— Страшно много. Толкова отдавна не бях ходила на кино. Фред и Джинджър са прекрасни заедно.
— Прекрасни ли? Ами ние?
— Какво ние?
— Силвана, защо не се опитаме да си имаме бебе? Ще е добре за Аурек да си има братче или сестриче.
Чуди се какво да му отговори, но единственото, което й идва наум, е невъзможността да имат друго дете.
— Виж — казва той. — Ходих да се видя с лекаря… Отидох да го питам за… за нас. Знам, че не си щастлива. Напоследък почти не ми позволяваш да те докосна и работата е там… Докторът смята, че това, което ще ти помогне, което ще те направи по-щастлива, е още едно дете. Още едно дете ще е добре за всички нас.
Силвана вижда, че Януш очаква отговор, лицето му е осветено от уличните лампи.
— Имам мазоли — казва тя.
Януш й подава обувките обратно.
— Само това ли имаш да кажеш?
— Да.
Той й обръща гръб и продължава напред. Тя бърза след него.
— Съжалявам. Дай ми още време. Аурек още е малък.
— Почти на девет е. Трябва му братче.
— Но ние не можем да си позволим да имаме още едно дете.
— Можем, ако получа тази работа като бригадир.
— Аурек не е ли достатъчен и за двамата?
— Значи не искаш да опитаме?
Силвана поклаща глава. Мисълта за второ дете я ужасява. Тя не трябва да има друго. Не заслужава такова. А как може той да иска това от нея, щом е обичал друга жена — наистина възможно ли е все още да я обича?
Януш пъхва ръце в джобовете си и забързва крачка. Тя го вижда как настига Дорис и Гилбърт и започват да обсъждат филма. Моментът е минал. Силвана го е съсипала. Върви зад тях с обувките в ръка. Иска й се да се върне в мрака на киното. Да потъне в кадифената седалка и отново да се изгуби в сюжета на филма.
— Идваш ли? — пита Дорис. — Май само аз искам да се прибера, преди да завали.
Силвана вижда, че Дорис, Гилбърт и Януш я изчакват, а дъхът им излиза като пара в нощта.