Януш опря глава на ръцете си и се замисли за Елен. Сви се на кълбо и започна да се люлее, безпомощен като дете с болки в корема. Тогава в обърканите дебри на мислите му се появиха Силвана и неговият син. Бръкна в джоба си да извади снимката й, но не я намери. Помнеше, че Елен му я върна, но какво беше направил после с нея? Сигурно я е забравил.
В Атлантика се изви буря и корабът се люшкаше и блъскаше в огромните вълни. Януш беше убеден, че няма да стигнат до Англия — дома на лекари, танцьорки и продавачи на чадъри. Беше убеден, че ако не бурята, то патрулиращите германски кораби ще ги потопят.
Навсякъде около него долу в каютите, където боботенето на двигателите беше оглушително, царяха изблици на недоволство и пристъпи на морска болест. Януш седеше тихо, наблюдаваше безименните лица, тиловете на главите им, блъсканицата от мъже, всеки от тях покрит със слоеве прах от черни въглища. Корабът се вдигаше и спускаше, и пъшкаше, а мъжете се лашкаха напред-назад в мрака, стотици полски момчета, които се блъскаха като чували с картофи по широка орна земя.
Ипсуич
Аурек знае, че е най-добре да гледа изотдолу. „Дръж главата си наведена надолу и си проправяй път с рамене. Отдолу изглеждат като тъмно петно сред клоните. Като гмурец, който плува към светлината, продължавай напред, докато ръката ти не докосне мъхавата страна на гнездото. Вземи само едно яйце — освен от гнездата на враните, от които можеш да вземеш колкото си искаш, защото всеки знае, че те са дяволски птици.“
Врагът го научи да събира птичи яйца за забавление. Вкъщи имат кутия, подплатена с памучна вата, пълна с яйца с черупки в нежен цвят. Всяко едно има етикет. Кос. Конопарче. Поен дрозд. Коприварче. Дърволаз. Мухоловка. За тая работа си има и важни правила. „Ако в гнездото има птица, трябва да я оставиш на мира. Повечето птици гнездят в храсти и гъсти плетове, така че трябва да очакваш да получиш драскотини и жилене от коприва. Тези неща са доказателство за смелостта ти.“
Когато с майка му живееха в гората, Аурек изяждаше яйцата, които намираше, пробиваше дупки на върха им, изсмукваше пихтиестата вътрешност и я глътваше наведнъж.
— Като стрида — беше му казала майка му. Тя никога не беше яла стриди, но предполагаше, че са подобни, едновременно твърди и течни. — Те са лукс. Във Варшава само богатите ядат стриди.
Аурек никога няма да каже на врага, че е ял яйцата, които е намирал. Няма да му каже, че понякога яйцата бяха пълни с кръв или със синкави зародиши на птичета. После те събираха черупките им и ги готвеха на пръчка на огъня. Няма да спомене и за новооперените птички, които крадеше от гнездата, или пък за парчетата брезова кора, които дъвчеше посред зима. Дори едно дете е наясно, че е срамно да си признаеш подобен глад.
Врагът казва, че събирането на яйца е част от опознаването на природата, и всяко момче трябва да се интересува от дивата природа на Великобритания, от растителния и животинския свят. В кухнята Аурек го гледа как нагрява върха на игла над пламък, докато не почернее. Използва я, за да направи мъничка дупка във всеки край на яйцето на кос. Провира иглата в крехката черупка и разбърква съдържанието вътре. После притиска устни към дупката, която е направил, и внимателно духва, докато жълтъкът и белтъкът не излязат от другата страна и не паднат в мивката. Когато идва ред на Аурек, той усеща, че му е трудно да се въздържи да не засмуче. Иска да всмукне яйчената каша в уста и да я глътне. Но няма да го направи. Не и пред врага. Не би искал да го разочарова.
Аурек се взира нагоре към един висок бряст и си мисли за гнезда на врани. Питър е застанал до него. Днес са на пикник в гората, има някакво великолепие в наситения пролетен въздух, в трепета на новите листа и блещукащите между тях слънчеви лъчи. Жуженето на скакалците в копривата е като фанфарен звън специално за него. По-хубав е, от който и да е оркестър на неделната естрада в парка и поражда у него желание да се покатери на всяко дърво, което зърне. Ако можеше, щеше да се раздроби на хиляди отделни момчета, така че да може да се изкатери на всичките. Представя си себе си и тези момчета покачени нависоко — като огромно ято кресливи свраки.
Бащата на Питър ги е завел там в тази прекрасна неделя. Той дойде у тях сутринта с Питър и кошница за пикник. Силвана му каза, че те не могат да излязат с тях. Не и когато Януш е на работа, а тя има да изчисти стъпалата и да изтупа килимите.
Тони каза, че денят е прекалено хубав, за да се прахоса в домакинска работа. После падна на колене и направи голямо представление, умолявайки я да му даде бърсалката за прах. Накрая тя погледна Аурек и го попита какво той би искал да направят. Той кимна. „Да отидем на разходка в гората. Моля те.“ Силвана подаде бърсалката на Тони, който я метна във въздуха и обяви деня за почивен.