Вече я виждаше ясно — лицето на старицата беше по-сурово, отколкото мислеше — носът й беше зловещо гърбав, а очите й бяха жестоки и хитри.
— Мой си е — каза жената. — Не забравяй, че ние ти спасихме живота. Трябва да внимаваш какво приказваш. Марися храни семейството ни. Жертва се заради нас. Пълните ти бузи са такива благодарение на нея. Войниците взимат храна от всички в селото. Не ни позволяват дори да имаме воденични камъни и сами да си печем хляба. Да не мислиш, че го е искала?
— Значи й е любовник?
— Преди година дойде тук с още войници. Взеха ни зърното. После той се върна сам за Марися. Отведе я със себе си и не я видяхме с дни. Знаеш ли колко плака, като се върна? Затвори се в стаята си в продължение на дни и не искаше да говори с нас. Не само той я беше наранявал. Имало е и други войници. Всички те са си я разменяли.
Ела избърса нос в ръкава си.
— Мислиш си, че си по-добра от нас, така ли? Нямаш си представа колко страдаме. В селото има движение на Съпротивата. Знаем кои са в него, но нищо не казваме на германците. И каква благодарност получаваме в замяна? Марися получаваше смъртни заплахи от Съпротивата, но ние пак нищо не казахме. Можем да кажем на войниците какво става в селото, но мълчим. Кои тогава са лошите тук? Селяните, които биха убили някого от своите, или дъщеря ми, която няма друг избор, освен да прави онова, което й кажат? Сега се разкарай. И се погрижи момчето да седи тихо.
Силвана си спомни за войника във Варшава, онзи, който я накара да легне на леглото и после взе онова, което искаше. Вероятно Ела казваше истината. Може би Марися нямаше избор. Тя се сниши и предпазливо се върна в стаята, където се прикри в сенките, и видя как Ела излиза на двора. После се промъкна до прозореца с Аурек.
Дърварят беше в двора и двамата с Ела се приближиха към войника така, все едно поздравяват някой съсед, махнаха с ръка и извикаха приветливо. Но войникът им се разкрещя. Тръгна към тях, размахал заплашително оръжието си, и това, изглежда, ги озадачи. Накара ги да застанат на колене с ръце на тила. Извика нещо и платното на ремаркето на камиона се вдигна. Оттам слезе Марися. Плачеше. Още един мъж се измъкна от камиона. Висок и красив мъж, когото Силвана разпозна веднага. Беше Григор. Изглеждаше по-слаб от преди и дрехите му бяха парцаливи, но беше той.
Марися умоляваше войника да й прости.
— Знаеш, че съм твоя — казваше, дърпайки ръката му. — Щях да ти кажа. Повярвай ми. Щях да ти кажа за него, да ти го предам. Мамо, кажи му.
— Права е — изплака майка й и вдигна глава. — Този мъж ни каза, че е лекар. Ние не му повярвахме. Марися щеше да ти каже.
Германският войник направи крачка към старицата и вдигна оръжието си. Отекна гръм и тя се свлече на земята. Силвана нададе вик, при което Аурек изпищя и удари по прозореца. Силвана го сграбчи и запуши устата му с ръка.
Григор погледна към къщата, право в нея. Войникът също се обърна натам, проследил погледа на Григор. И двамата я бяха видели. Тя се вцепени от страх, краката й натежаха като камък. Свали ръката си от устата на Аурек.
— Излизай! — изкрещя войникът и размаха пушката си към нея. — Ти там, в къщата. Излизай веднага!
Силвана хвана Аурек за ръка и го изведе отвън на двора.
— Като ти кажа да тичаш — прошепна му тя, — хукваш бързо колкото можеш. Просто тръгваш.
Войникът беше по-млад, отколкото мислеше. Ако му свалиш униформата и му облечеш селски дрехи, може да го вземеш и за по-малък брат на Марися. И въпреки това, с оръжието в ръка и яростта, зачервила бузите му, той си тежеше на мястото и всички те стояха безмълвни и го гледаха, покорни като овце в кошара.
Тя направи още една крачка към малката групичка в двора. Долови раздвижване зад войника и видя Антек, възрастния мъж, да се изправя неуверено.
Войникът още викаше по Силвана. Огледа я от горе до долу и тя се зачуди дали не я преценява става ли за негова следваща любовница. Някоя, която да заеме мястото на Марися. През цялото време, докато я зяпаше и бавно я оглеждаше, тя знаеше, че старецът се приближава към него. Тя се изправи, изпъчи гърди и се постара да полюшва леко бедра, докато върви. Вероятно това си беше чиста лудост, но възрастният мъж беше толкова близо до него, че със сигурност си заслужаваше да опита.
Войникът не го забеляза чак докато ръцете на Антек не се озоваха на врата му. Щом старецът го повали назад като борец на панаирджийски ринг, Марися се спусна към тях и зарита и заудря войника в гърба. Силвана пусна ръката на Аурек.