Силвана стигна началото на гората и тъмните сенки на дърветата се спуснаха над нея. Спокойствието на боровете, смърчовете и брезите, на всички дървета приласкаваше нея и момчето, позволяваше им да станат част от техния покой и да споделят техните тайни.
— Тук сме в безопасност — каза на Аурек. — Вече сме в безопасност.
Гората отново се превърна в дом за Силвана. Зелен свят, който поглъщаше границите в своя мрак с аромат на бор. Знаеше достатъчно, за да живее сред дърветата, така смяташе; как да дере зайци, да готви малки птички, таралежи и невестулки. Можеше да изпече плъх така, че месото да не стане сухо. Да пали огън и да строи заслони. Знаеше къде са дивите плодове и кои гъби стават за ядене. Двамата с момчето щяха да се научат да се движат сред дърветата като призраци.
На моменти си мислеше да напусне гората, но споменът за Григор и останалите все още будеше Аурек нощем. Той спря да говори и вместо това започна да издава птичи звуци сам на себе си. И двамата бяха плашливи като сърните и тревожни като зайците, които ловяха.
Преди зимата да дойде отново, те се бяха научили да ядат всичко, което намерят, без да разскачат носове от погнуса. Миришеха като животни, а зъбите на Силвана бяха започнали да се клатят. Косата й порасна дълга и сплъстена. В заплетените й краища се закачаха тръни, а зад ушите й се захващаха листа.
Силвана се вгледа във водата на потока до лагера, който беше устроила, и се опита да разгледа внимателно отражението си в леко развълнуваната вода. Хванеше ли някой кичур пред очите си, можеше да види сиви нишки сред червеното. Отряза я цялата, започна още от сплъстените снопове отзад на тила. Отне й цяла вечност. Отново се погледна в потока. Изчака водата да се успокои и съзря една сянка, която беше самата тя. „Така е по-добре“, помисли си.
После направи същото и с косата на Аурек. И двамата се бяха превърнали в горски създания.
Шотландия миришеше на мокри псета и зелена трева. След като бяха прекарали една седмица в някакво училище, където можеха да се къпят всеки ден и получаваха добра храна, те се качиха на влак в южна посока. Вагоните бяха пълни с войници, а на всяка гара се качваха момичета, които пушеха и пиеха с мъжете. Бруно стана да се разтъпче и се върна с Джийн и Руби. Джийн, която носеше бежова рокля, седна до Януш. Руби, която беше червенокоса и имаше дълъг и прав нос, който я караше да прилича на лисица, седна до Бруно. Януш се усмихна учтиво.
Бруно се пробва с малкото английски фрази, които знаеше.
— Добре дошли. Бог да пази краля. Благодаря. Бих желал един еднопосочен билет до Донкастър. Бихте ли дошли с мен на танци?
— Този си го бива с думите — каза Руби през смях. — Джийн, твоят има прекрасни очи, не мислиш ли?
— Да, наистина. Имаш много хубави сини очи. — Тя посочи първо нейните, а после неговите. — Очи.
Януш кимна. Руби измъкна плоска джобна манерка от чантата си.
— Ето, пийнете малко от това. Ще ви сгрее душата.
Влакът се изпълни с дим, приказки и смях на чуждоземни жени, но Януш седеше и гледаше през прозореца преминаващия хълмист пейзаж и се чудеше как изобщо щеше да се върне във Франция.
Ипсуич
Януш не го е грижа за спуканите гуми и смачкания капак. Неговата кола е паркирана пред номер двайсет и две на Британия Роуд, изглежда солидно и благопристойно и той й се усмихва широко като на стар познайник. Рисунката лъщи черна като въглен и колкото повече Януш я лъска, толкова по-горд се чувства.
Когато пристигна, половината улица излезе да гледа, а мъже, които никога не му бяха казвали нещо повече от „Добро утро“ преди, сега се ръкуваха с него и се шегуваха, че са помислили, че премиерът им е дошъл на гости за чай. Закачаха го, че сигурно взема по три смени, та да може да си позволи такава кола, и никой от тях не спомена, че я бяха изтеглили до хълма или че фаровете са счупени, а на предната броня все още стои отпечатъкът на дървото, в което колата се беше забила.
Дорис и Гилбърт Холборн стоят на тротоара до Януш.
— Страхотна кола, „Роувър“ — казва Гилбърт. — Най-доброто от Великобритания. Била е на учител, казваш? Нищо чудно тогава, че е в такова добро състояние. Сигурно се е грижил за нея, нали? Май ти излезе късметът в тази страна.