Устните на Януш се размърдват, но не казва нищо. Цигарата още стои в едната му ръка незапалена, кибритът в другата. Сега вече трябваше да разбере как е оцелявала, нали? Как винаги ще оцелява, във война или мир, без значение. Той продължава да я гледа и тя е сигурна, че разбира какво е преживявала. Че все нещо, а дори и всичко, би могло да бъде спасено. Тя е негова съпруга. Детето би могло да бъде техен син. Очите на Силвана са замъглени от сълзи, но не помръдва. Докато продължават да се гледат един друг, все още има надежда.
Януш е този, който извръща поглед.
— Върви.
— Не го мислиш наистина, нали?
— Вземи момчето. Просто си върви.
Той се изправя и излиза в градината. Силвана го последва до къщичката на дървото.
— Ами ти! — изкрещява. — Ти с твоите любовни писма. По-добър ли си от мен? Ти и онази жена. Елен, нали така? Да не мислиш, че не знам? Защо изобщо ни поиска обратно? Защо ни доведе тук, ако си имал нея?
— Вярвах ти — казва Януш. — Как си могла да ме излъжеш за… за сина ми? Махай се. Вземи детето, което и да е то, и си върви.
Той влиза в парника и затваря вратата.
Силвана се обръща назад към къщата и вижда Аурек на прозореца на стаята си да потропва с пръсти по стъклото. Тя вдига ръка и му помахва, но той продължава да тропа по стъклото, сякаш не я е видял.
Аурек седи на най-горното стъпало на стълбището и отказва да помръдне.
— Нье. Няма.
— Моля те. Вземи си нещата.
Момчето не иска да говори. Клати се на стълбите и Силвана го хваща за ръката, издърпва го за крака и го извлачва навън на улицата. Аурек хленчи отчаяно, докато тя го тегли насила надолу по хълма, и се опитва да се измъкне от хватката й. Само преди няколко часа го спасяваше. А какво му причиняваше сега?
Чуди се дали Януш ще тръгне след тях. Пресича улицата и си представя как го чува да тича зад тях и да ги вика обратно. Докато върви по-нататък, решава, че ще ги настигне с колелото си, и когато стига главната улица, наистина чува въртенето на колела на велосипед зад гърба си. Обръща се, а по лицето й се разлива облекчение. Но това не е Януш, а някакъв непознат, който надига шапката си за поздрав и издрънчава със звънчето си на Аурек.
Докато стига магазина на Тони, вече е изгубила надежда. Знае, че Януш няма да дойде.
Полша
Рано една сутрин в гората те чуха мъжки гласове. Настана някаква суматоха, чуха се крясъци, Силвана и Аурек се скриха в един гъст храсталак и видяха как двама немски войници строяват трима мъже в редица срещу дърветата.
Войниците не бързаха да убият пленниците си. Единият не го свърташе на едно място. Брадата му беше набола, очите хлътнали и празни. Той обикаляше наоколо, вдигаше пушката на рамото си и после пак я сваляше, все едно правеше репетиция — намираше го за забавно. Докосваше лицата на мъжете с цевта. Използваше оръжието като част от тялото си, все едно беше обвиняващ пръст, който той насочваше в гърдите им и с който галеше бузите им. Понякога това не му стигаше и премяташе пушката през рамо, сякаш му пречи. После вдигаше ръка към главите на тримата мъже подред, насочваше палец и показалец като пистолет и се правеше, че отскача, щом отметнеше китка назад.
Другият войник си сви цигара и я изпуши, всмуквайки бузи навътре, докато поемаше силно дима, а структурата на черепа му си проличаваше под сивкавата кожа.
Когато застреляха мъжете, Силвана дръпна Аурек долу на земята, така че лицата им се опряха в пръстта. Във въздуха проехтя звук от изстрели, а земята замириса на гнило. Тя забърса сълзите от лицето на сина си.
— Тихо — прошепна. — Тихо.
Като се стъмни, Силвана и Аурек излязоха от скривалището си и отидоха да огледат убитите мъже. От единия тя взе яке, а от другия палто. В краката на единия лежеше раница, в която имаше половин бутилка водка и малко черен хляб.
Силвана вдигна една шапка от земята и изтърка калта от малката червена емайлирана звезда, забодена на нея. Сложи я на главата си и се усмихна на Аурек. Завъртя глава наляво-надясно и изтанцува малък танц с крака навън като патка. Аурек се разсмя. После тя отчупи един нисък клон и го използва като бастун, накланяше глава ту на една, ту на друга страна, приклякваше и изритваше листа във въздуха.