Онова, което не спомена, беше, че тази енергия може да се извлече и от околните растения и животни, но на ужасна цена, а именно — смъртта на по-малките създания, чиято жизнена сила извличаш. Техниката беше велика тайна и Ерагон чувстваше, че не бива да я разкрива току-така. Нещо повече, тя нямаше да свърши работа на Роран, защото около Хелгринд нямаше достатъчно живи същества, за да захранят тялото му.
— Тогава не можеш ли да ме научиш да използвам магия? — Когато момчето се поколеба, Роран добави: — Не сега естествено. Нямаме време за целта, а и не вярвам да е възможно някой да стане магьосник за една нощ. Но по принцип, защо не? Нали сме братовчеди. Във вените ни тече една и съща кръв. А това ще е ценно умение.
— Не зная как човек, който не е Ездач, се научава да използва магия — призна Ерагон. — Това не е нещо, което съм изучавал. — Той се огледа, взе едно плоско и кръгло камъче от земята и го хвърли към Роран, който го хвана с рязко движение. — Ето, пробвай това: концентрирай се върху вдигането на камъчето на педя над дланта си и кажи: „Стенр риса“.
— Стенр риса?
— Точно така.
Роран се взря смръщено в камъчето, което лежеше в дланта му, заемайки поза, която толкова напомни на Ерагон за неговото собствено обучение, че Ездача изпита носталгия по дните, прекарани в упражнения с Бром. Веждите на братовчед му се събраха, устните му се присвиха и той изръмжа „Стенр риса!“ с такъв плам, че Ерагон почти очакваше камъкът да изхвърчи във висините.
Нищо не се случи.
Роран се намръщи още повече и повтори командата си:
— Стенр риса!
Камъчето не помръдна.
— Е — каза Ерагон, — продължавай да опитваш. Само този съвет мога да ти дам. Но… — Той вдигна пръст — … ако случайно успееш, незабавно ела при мен, или ако не съм наоколо, иди при друг магьосник. Можеш да убиеш себе си или други хора, ако започнеш да експериментираш с магията, без да разбираш правилата й. Ако не друго, то запомни това: ако направиш заклинание, което изисква твърде много енергия, ще умреш. Не се захващай с нищо отвъд възможностите си, не се опитвай да съживяваш мъртвите и не пробвай да унищожаваш каквото и да било.
Роран кимна, все така загледан в камъка.
— Магията настрана, току-що осъзнах, че има нещо много по-важно, което трябва да научиш.
— Така ли?
— Да, необходимо е да можеш да криеш мислите си от Черната ръка, Ду Врангр Гата и другите като тях. Сега знаеш много неща, които могат да навредят на Варден. Жизненоважно е да овладееш това умение, веднага щом се върнем. Докато не си в състояние да се защитаваш от шпиони, нито Насуада, нито аз или който и да било друг ще можем да ти доверяваме информация, която би могла да помогне на враговете ни.
— Разбирам. Но защо включваш Ду Врангр Гата в този списък? Те служат на теб и Насуада.
— Така е, но дори и сред съюзниците ни има не един и двама, които биха дали дясната си ръка… — Той се намръщи, като осъзна колко съответстваха на видяното думите му, — … за да разкрият плановете и тайните ни. Както и твоите. Сега ти си някой, Роран. Отчасти заради делата си, отчасти, защото сме роднини.
— Зная. Странно е да те разпознават хора, които не си срещал.
— Така е. — На Ерагон му хрумнаха още няколко свързани с темата забележки, но той не се поддаде на импулса да продължи. Това беше разговор за друг момент. — Сега, когато знаеш какво е усещането от докосването на друг ум до твоя, навярно ще можеш да се научиш как сам да докосваш умове.
— Не съм сигурен, че искам да притежавам такова умение.
— Няма значение — има голям шанс да не можеш да го правиш. Независимо от това, преди да се опиташ да разбереш, трябва да се посветиш на изкуството на защитата.
Братовчед му повдигна вежди.
— Как?
— Избери нещо — звук, образ, емоция, каквото и да е — и го остави да изпълни ума ти, докато не заличи всички други мисли.
— Това ли е всичко?
— Не е толкова лесно, колкото си мислиш. Хайде, пробвай. Когато си готов, ми кажи и ще видя колко добре си се справил.
Изминаха няколко минути. После, като видя, че Роран помръдна пръсти, младият Ездач насочи съзнанието си към своя братовчед, нетърпелив да открие какво е постигнал.
Мисловният му лъч се блъсна с пълна сила в стена, изградена от спомените на Роран за Катрина, и спря. Не можеше да проникне, не намираше пролука или слабо място, нямаше как да подкопае непробиваемата бариера, изправена срещу него. В този миг цялото същество на братовчед му се основаваше на чувствата му към Катрина и защитата му надхвърляше всичко, което Ерагон бе срещал дотогава. В ума на Роран нямаше нищо друго, на което Ерагон можеше да се опре и да използва, за да поеме контрол над него.