Младият Ездач се усмихна. Магическата бариера, която бе изградил около Роран, си вършеше работата. Надяваше се, че невидимата мрежа от енергия ще издържи, докато намери начин да спре Летрблака.
В този миг двете чудовища изпищяха едновременно и всичко се разтресе и посивя пред очите на Ерагон. За момент решителността го напусна и той не можеше да помръдне. После се съвзе и се разтърси като куче, за да отхвърли злокобното им влияние. Звукът му напомни на две деца, пищящи от болка.
Тогава Ездача започна да прави заклинание след заклинание с възможно най-голямата скорост, която му позволяваше да изговаря древния език, без да прави грешки. Всяко изречение, което излизаше от устата му, а те бяха цял легион, съдържаше потенциала да нанесе мигновена смърт, и всяка смърт бе сама по себе си уникална. Докато произнасяше импровизираната си тирада, Сапфира получи още една порезна рана на левия си хълбок. За сметка на това обаче драконката успя да счупи крилото на нападателя си, раздирайки на ивици тънката мембрана с ноктите си. Ерагон почувства с гърба си няколко силни удара, нанесени на братовчед му от Ра’зак, които се опитваха да го пронижат или съсекат с мълниеносна скорост. По-големият от двамата започна да заобикаля Роран, за да атакува директно Ездача.
И тогава, насред трясъка от сблъсъка на стомана със стомана, стомана с дърво и нокти с камък, се чу съскането на меч, приплъзващ се между брънките на ризница, последвано от хрущене. Роран изкрещя и Ерагон усети кръв да оплисква десния му прасец.
С крайчеца на окото си Ездача видя как една прегърбена фигура скочи към него с протегнат напред меч, за да го прониже. Светът сякаш се съсредоточи върху тясното острие, чийто връх блестеше като кристал; на ярката утринна светлина всяка драскотина изглеждаше като струйка живак.
Имаше време само за една последна магия, преди да се помъчи да попречи на Ра’зак да забие меча си в корема му. В отчаянието си той се отказа от опитите си директно да нарани Летрблака и вместо това извика:
— Гаризла, лета!
Магията бе грубовата, скалъпена набързо и зле формулирана, но проработи. Изпъкналите очи на Летрблака със счупеното крило се превърнаха в полусферични огледала, които отразяваха светлината. Ослепяло, изчадието се запрепъва, нанасяйки удари във въздуха, в напразен опит да засегне Сапфира.
Ездача завъртя тоягата в ръцете си и отблъсна меча на Ра’зак, когато острието бе само на сантиметър от ребрата му. Нападателят скочи към него и изпъна врат напред. Ерагон се отдръпна рязко, защото от дълбините на качулката му се стрелна къс, широк клюн. Двете половини на хитиновия израстък се затвориха с щракане точно пред дясното му око. Някак безпристрастно, Ерагон забеляза, че езикът на Ра’зак е бодлив и лилав, гърчещ се като обезглавена змия.
Като стисна с две ръце тоягата по средата, младият Ездач нанесе силен удар в хлътналите гърди на Ра’зак. Чудовището отхвърча на няколко метра и падна на ръце и колене. Ерагон се завъртя около Роран, чиито гърди отляво бяха облени в кръв, и парира меча на другия нападател. Направи измамно движение, отклони острието на Ра’зак и после, когато изчадието замахна към гърлото му, завъртя другия край на тоягата около тялото си и отблъсна и този удар. Без да се спира, той скочи напред и заби дървения край на пръчката в корема на Ра’зак.
Ако в ръцете му бе Зар’рок, щеше да убие чудовището намясто. Но дори и така, при удара нещо бе изпукало в тялото на съществото и то се преметна във въздуха, като се строполи на десетина метра от него. Чудовището обаче веднага скочи на крака, оставяйки синкаво кърваво петно на неравния каменен под.
„Трябва ми меч“ — помисли Ерагон.
Той разкрачи крака за по-голяма стабилност, когато и двамата Ра’зак се спуснаха срещу него. Нямаше друг избор, освен да удържи общото им нападение, защото иначе нищо нямаше да спре тези отвратителни лешояди да стигнат до Роран. Понечи да каже същото магическо заклинание, което бе подействало срещу Летрблака, но Ра’зак атакуваха едновременно, преди да успее да изрече дори първата сричка.
Мечовете отскочиха от тоягата с глухо дрънчене. Не успяха даже да одраскат омагьосаното дърво.
Ляво, дясно, горе, долу. Ерагон не мислеше, а само разменяше мълниеносни удари с Ра’зак. Тоягата бе идеална за битка с повече противници, защото можеше да удря и блокира и с двата й края, при това нерядко — едновременно. Тази възможност му вършеше добра работа сега. Задъха се. От челото му се стичаше пот и влизаше в очите му. Гърбът и мишниците му също бяха мокри. Червена мъгла замъгляваше зрението му, а главата му пулсираше в унисон с ударите на сърцето му.