Выбрать главу

„Най-лесното решение е да го убия и да кажа, че съм го намерил мъртъв в килията“ — помисли Ездача. Устните му потрепериха, а едната от смъртните думи вече бе на върха на езика му.

— Какво искате? — попита Слоун. Обърна глава на едната страна, а после и на другата, в опит да чуе по-добре. — Вече ви казах всичко, което зная!

Ерагон се наруга заради колебанието. Вината на касапина не подлежеше на обсъждане; той бе убиец и предател. Всеки законодател би го осъдил на екзекуция.

Независимо от всички тези аргументи обаче, в краката му бе свит именно Слоун — мъж, когото бе познавал през целия си живот. Касапинът можеше и да е отвратителен човек, но множеството им общи спомени и преживявания създаваха у младия Ездач усещане за близост, което тревожеше съвестта му. Да убие Слоун му се струваше, като да вдигне ръка срещу Хорст или Лоринг, или някой друг от възрастните хора в Карвахол.

Той отново се приготви да промълви фаталната дума.

В ума му се появи картина: Робовладелецът Торкенбранд, когото двамата с Муртаг бяха срещнали по време на бягството им към Варден, коленичил на прашната земя, и Муртаг, който отива до него и го обезглавява. Ерагон си спомни как бе протестирал срещу деянието на тогавашния си приятел и как то го бе тревожило дни наред след това.

„Толкова много ли съм се променил — запита се той, — че сега съм способен на същото? Както каза Роран, аз съм убивал, но само в разгара на битка… не по този начин“.

Той погледна през рамо, когато Роран строши и последната панта на вратата на килията на Катрина. Братовчед му пусна чука и се засили да блъсне вратата, за да я събори навътре. След това явно размисли и се опита да я извади от касата й. Вратата се вдигна половин сантиметър, а после заяде и се заклати в ръцете му.

— Ела да ми помогнеш! — извика той. — Не искам да падне върху нея.

Младият Ездач погледна назад към жалкия касапин. Нямаше време за безсмислени колебания. Трябваше да избере. Каквото и да решеше, трябваше да избере сега…

— Ерагон!

„Не зная кое е правилното решение“ — осъзна той. Собствената му несигурност му подсказваше, че ще е грешно да убие Слоун, както и да го върне при Варден. Обаче нямаше представа как да постъпи, освен да намери трети път, който да е по-малко очевиден и не толкова насилствен.

Той вдигна ръка, сякаш за опрощение, и прошепна:

— Слита.

Веригите на касапина издрънчаха и той увисна на тях, потънал в дълбок сън. Веднага щом се увери, че магията е подействала, Ездача затвори и заключи отново вратата, а после възстанови защитите около нея.

— Какво си намислил, Ерагон? — попита Сапфира.

— Чакай, докато се съберем пак. Ще ти обясня тогава.

— Какво ще ми обясниш? Та ти нямаш план.

— Дай ми минутка и ще имам.

— Какво имаше там? — попита Роран, когато той застана срещу него.

— Слоун. — Ерагон хвана вратата от другия край. — Мъртъв е.

Братовчед му се ококори.

— Как?

— Изглежда са му счупили врата.

За един кратък миг се побоя, че Роран може да не му повярва. Той обаче изсумтя и каза:

— Предполагам, че така е по-добре. Готов ли си? Едно, две, три…

Заедно те измъкнаха масивната врата от касата и я стовариха на пода. Трясъкът отекна в каменния тунел. Без да спре и за миг, Роран се втурна в килията, която бе осветена от една-единствена восъчна свещ. Ерагон го последва.

Катрина седеше на желязно легло и когато влязоха, се присви до стената.

— Оставете ме на мира, беззъби негодници! Аз…

После тя се сепна, онемяла при вида на влизащия в стаята Роран. Лицето й бе бледо от липсата на слънце и мръсно, ала в този момент на него разцъфтя такова удивление и обич, че на младия Ездач му се стори, че никога не е виждал толкова красива жена.

Без да сваля очи от Роран, Катрина стана и с трепереща ръка докосна бузата му.

— Ти дойде.

— Дойдох.

Нещо средно между ридание и смях се изтръгна от устните на братовчед му и той обви ръце около Катрина и я притисна към гърдите си. В продължение на един дълъг момент те останаха неподвижни, изгубени в прегръдката си.

После Роран се отдръпна и я целуна три пъти по устните. Тя сбърчи нос и възкликна:

— Пуснал си брада!

От всички неща, които можеше да каже, това бе толкова неочаквано — и в гласа й прозвуча такова удивление, — че Ерагон се изкикоти.

Катрина сякаш чак сега го забеляза. Тя го огледа целия, а после спря очи на лицето му, което заразглежда с явно недоумение.

— Ерагон? Ти ли си това?