Когато приключи с пиленето, Руньон запали огън от въглища в пещта и докато чакаше да се разгори добре, направи рядка смес от тъмна дребнозърнеста глина, пепел, пемза на прах и кристализирал сок от хвойна. Тя намаза острието със сместа, полагайки двойно по-дебел слой върху гръбнака, отколкото по ръбовете и върха. Колкото по-гъста бе сместа, толкова по-бавно щеше да изстине металът под нея, когато бъдеше охладен, и съответно тази част от меча щеше да стане по-мека.
Глината изсветля, когато Руньон я изсуши с бързо заклинание. Под наставленията на елфката Ерагон отиде до пещта. Той положи меча върху пукащите въглени и докато с едната ръка надуваше духалото, с другата бавно го придърпа към бедрото си. Когато върхът на острието излезе от огъня, Руньон го обърна и повтори процедурата. Тя продължи да прокарва острието през въглените, докато и двата ръба не добиха равен оранжев цвят, а гръбнакът не заблестя в яркочервено. Тогава с едно плавно движение елфката вдигна меча от въглените, завъртя светещата стомана във въздуха и я потопи в коритото с вода до пещта.
От водната повърхност се вдигна огромен облак пара, а самата вода зацвърча и забълбука около острието. След около минута водната повърхност се успокои и Руньон извади меча, придобил перленосив цвят. Тя го върна при огъня и отново повтори процедурата, за да намали чупливостта на ръбовете му, а после пак го охлади.
Ерагон очакваше елфката да напусне тялото му, след като изковаха и калиха меча, но за негова изненада тя остана в ума му и продължи да контролира крайниците му.
Руньон му нареди да изгаси пещта и да отиде обратно до масата с пилите, точилата и шмиргелите. Там го накара да седне и да използва все по-фини камъни, за да полира острието. От спомените й Ездача научи, че обикновено е прекарвала по седмица и нещо в лъскане, но благодарение на песента, която пееха, елфката успя да завърши тази част от работата само за четири часа, като в добавка издълба тесен канал по дължината на всяка страна на острието. Докато ярката стомана ставаше по-гладка, истинската красота на метала се разкри; в него Ерагон виждаше блещукаща мрежа от нишки, всяка от които бележеше прехода между два слоя от кадифената стомана. А по всеки ръб на меча пробягваше накъдрена сребристобяла ивица, широка колкото палеца му, която караше ръбовете да изглеждат така, като че ли горяха със сини пламъци.
Мускулите на дясната ръка на младежа поддадоха, докато Руньон гравираше напречни щрихи върху основата на острието, и пилата, която държеше, се изплъзна от пръстите му. Силното изтощение го изненада, защото така се бе съсредоточил върху меча, че бе изключил всичко останало.
— Достатъчно — каза елфката и се оттегли от ума му без предупреждение.
Шокиран от внезапното й отсъствие, той се олюля на пейката и едва не падна, преди да си върне контрола върху разбунтувалите се крайници.
— Но още не сме готови! — възрази Ерагон.
Нощта му се струваше неестествено тиха без мелодията на неспирния им дует.
Тя стана от мястото, където бе седяла с кръстосани крака, облегната на стълба, и поклати глава.
— Повече не си ми необходим, Сенкоубиецо. Върви и поспи до утрото.
— Но…
— Ти си изморен и дори с помощта на магията ми рискуваш да развалиш меча, ако продължиш работата си върху него. Сега, когато острието е готово, мога да се погрижа за останалото, без да се тревожа за клетвата си, така че върви. Ще намериш легло на втория етаж на къщата ми. Ако си гладен, в килера има храна.
Ездача се поколеба, защото не искаше да си тръгне, но после кимна и се отдалечи от пейката, влачейки крака по земята. Докато минаваше край Сапфира, той погали с ръка крилото й и й пожела лека нощ, твърде изтощен, за да каже нещо повече. В замяна тя разроши косата му със струйка горещ въздух и каза:
— Аз ще гледам и ще запомня всичко за теб, малки мой.
Ерагон се спря на прага на къщата и погледна към отсрещния край на сенчестия атриум, където Мауд и двете елфически деца все още стояха и гледаха. Вдигна ръка за поздрав и Мауд се усмихна в отговор оголвайки остри зъби. По врата на Ездача пробяга хладна тръпка, когато двете деца насочиха поглед към него. Големите им скосени очи светеха леко в мрака. Тъй като те не помръднаха, той сведе глава и побърза да влезе вътре, нетърпелив да легне в мекото легло.
Пълноправен Ездач
— Събуди се, малки мой — каза Сапфира. — Слънцето изгря и Руньон е нетърпелива.