Ерагон отиде до Сапфира и попита:
— Какво мислиш?
— Не съм аз тази, която ще го носи. Дай му каквото име пожелаеш.
— Да, но не може да нямаш идеи!
Тя сведе глава към него и подуши меча, а после каза:
— Син кристален зъб е името, което бих му дала. Или Синьо-червен нокът.
— Това би звучало смешно на хората.
— Ами Унищожител или Изкормвач? Или може би Боен нокът, или Светлотрън, или Съсичащ крайници? Можеш да му дадеш името Ужас или Болка, или Отхапващ ръце, или Вечноостър, или Вълнистолюспест; това последното заради линиите в стоманата. Може също и Смъртоносен език или Звездно острие, а и много други.
Внезапният порой от предложения изненада младежа.
— Имаш талант за това — каза той.
— Лесно е да се измислят случайни имена. Истинското име обаче може да изчерпи търпението дори на елф.
— Какво ще кажеш за Кралеубиец? — попита той.
— Ами ако наистина убием Галбаторикс? Тогава какво? Нима няма да направиш нищо повече с този меч?
— Хммм. — Той положи меча до левия преден крак на Сапфира и каза:
— Има съвсем същия цвят като теб… Мога да му дам твоето име.
Тя изръмжа леко.
— Не.
Ерагон потисна усмивката си.
— Сигурна ли си? Само си представи как, ако сме в битка и…
Ноктите й потънаха в пръстта.
— Не. Аз не съм нещо, което да размахваш и на което да се присмиваш.
— Не, права си. Извинявай… Ами какво ще кажеш да го наречем Надежда на древния език? Зар’рок означава „нещастие“, така че ще бъде подобаващо, ако аз имам меч, който със самото си име се бори с нещастието, не мислиш ли?
— Достойна идея — отвърна Сапфира. — Но наистина ли искаш да даваш надежда на враговете си? Искаш ли да пронижеш Галбаторикс с надежда?
— Забавна игра на думи е — каза той и се изкикоти.
— Но не и повече от веднъж.
Изпаднал в безизходица, Ерагон потърка брадичка, загледан в играта на светлината по блестящото острие. Докато гледаше в дълбините на стоманата, очите му се спряха на шарка с формата на пламък, която бележеше преминаването между по-мекия метал на гръбнака и този на ръбовете, и си спомни думата, която Бром бе използвал, за да запали лулата си в спомена, който Сапфира сподели с него. После си помисли за Язуак, където бе използвал магия за първи път, а също и за дуела си с Дурза във Фардън Дур. В този миг разбра без капка съмнение, че е намерил правилното име на меча си.
Той се допита до Сапфира и когато тя се съгласи с избора му, вдигна острието на нивото на рамото си и каза:
— Реших. Ще го нарека Бризингър!
И с фученето на свиреп вихър острието избухна в сапфиреносини пламъци, които затанцуваха по острите му ръбове.
Ерагон извика стреснато, изпусна меча и отскочи назад, за да не се изгори. Острието продължи да пламти на земята, а прозрачните огнени езици изпепелиха близката туфа трева. Едва тогава младежът осъзна, че самият той предоставя енергията за неестествения огън. Бързо прекрати магията и острието угасна. Объркан и несигурен как точно е направил магия, без да го е искал, Ездача вдигна отново меча и почука острието с върха на пръста си. Не беше по-горещо от преди.
Руньон пристъпи напред с гневна гримаса, изтръгна меча от ръцете му и го огледа от върха до ефеса.
— Имаш късмет, че вече съм го защитила от горещина и удари, иначе щеше да издраскаш предпазителя и да развалиш закалката на острието. Никога повече не хвърляй меча си, Сенкоубиецо — ако ще да се е превърнал в змия, — или ще си го взема обратно и ще ти дам вместо него някой стар чук. — Ерагон се извини и с донякъде омилостивен вид тя му подаде оръжието. — Нарочно ли го запали?
— Не — отвърна той, неспособен да обясни станалото.
— Кажи го пак — нареди елфката.
— Кое?
— Името, името, кажи го пак.
Държейки меча възможно най-далеч от тялото си, младежът извика:
— Бризингър!
Стълб блестящ пламък погълна острието на меча и Ездача усети горещината по лицето си. Този път той забеляза лекия спад в силата си от магията. След няколко мига потуши бездимния огън.
Ерагон отново извика „Бризингър!“ и острието пак присветна със синкави призрачни пламъци.
— Ето това е подходящ меч за Ездач и дракон! — каза Сапфира с огромно удоволствие. — Той бълва огън със същата лекота, с която бълвам аз.
— Но аз не се опитвах да направя магия! — възрази младежът. — Само казах Бризингър и… — той извика и изруга, когато мечът отново се запали и му се наложи да го гаси за четвърти път.