От поляната до къщурката на Слоун Сапфира се понесе към небето над околните дървета и се насочи на север към зъберите Тел’наир, махайки с криле колкото можеше по-силно и бързо. Утринното слънце бе изгряло над хоризонта и лъчите му караха короните на дърветата да хвърлят дълги сенки, които приличаха на лилави знамена, сочещи на запад.
Спуснаха се на поляната до боровата къща на Оромис, където Глаедр и старият елф ги очакваха. Ерагон с удивление видя, че Глаедр носи седло между два от огромните шипове на гърба си, а Оромис е облечен в тежка пътническа роба в синьо и зелено, над която носеше златна люспеста броня, както и златни налакътници. Висок щит във формата на диамант бе провесен на гърба му, а в свивката на лявата си ръка държеше архаичен шлем. На кръста си бе препасал меча с цвят на бронз, Наеглинг.
Сапфира се приземи, разлюлявайки тревата с вятъра от крилете си. Тя стрелна език, за да вкуси въздуха, докато Ерагон слизаше на земята.
— С нас ли ще дойдете при Варден? — попита драконката. Връхчето на опашката й трепереше от възбуда.
— Ще летим с вас до покрайнините на Ду Велденварден, но там пътищата ни се разделят — отвърна Оромис.
Разочарован, младият Ездач попита:
— После ще се върнеш ли в Елесмера?
Елфът поклати глава.
— Не, Ерагон. Оттам ще продължим към град Гил’еад.
Сапфира изсъска от изненада — чувство, което младежът споделяше.
— Защо към Гил’еад? — възкликна удивено той.
— Защото Исланзади и армията й са потеглили натам от Сеунон и се готвят да обсадят града — отвърна Глаедр. Странните бляскави структури на съзнанието му се докоснаха за миг до ума на Ерагон.
— Но нали вие с Оромис искахте да криете съществуването си от Империята? — попита Сапфира.
Елфът затвори очи за момент, а изражението му стана неразгадаемо.
— Времето за криене отмина, Сапфира. Двамата с Глаедр ви научихме на всичко, което можахме, за краткото време, което имахме. Това е нищожно образование в сравнение с онова, което ние получихме някога, но предвид обстоятелствата, имаме късмет, че успяхме да ви научим и на толкова. Двамата с Глаедр смятаме, че сега вие знаете всичко, което ви е нужно, за да надвиете Галбаторикс.
И понеже е малко вероятно да имате възможност да се върнете отново тук, преди тази война да приключи, а и понеже е още по-малко вероятно да се появят нов дракон и Ездач, които да обучаваме, докато Галбаторикс е още жив, решихме, че няма причина да оставаме скрити в Ду Велденварден. По-важно е да помогнем на Исланзади и Варден да отхвърлят краля, отколкото да стоим бездейно в гората, докато чакаме друг Ездач или дракон да ни потърси.
Когато Галбаторикс научи, че сме живи, това ще подкопае увереността му, защото няма да знае дали и други Ездачи и дракони не са оцелели при опита му да ги изтреби. Освен това знанието за нашето съществуване ще повдигне духа на джуджетата и Варден и ще подкопае ефекта, който имаха Муртаг и Торн, когато се появиха над Пламтящите равнини. А може и да увеличи броя на доброволците, които ще се присъединят към Насуада, от Империята.
Ерагон погледна към Наеглинг и каза:
— Нали не възнамеряваш да влизаш в битка, учителю?
— А защо не? — попита Оромис и наклони глава на една страна.
Младежът не искаше да обиди стария елф и затова не знаеше как точно да отговори. Накрая каза:
— Прости ми, учителю, но как ще се биеш, след като не можеш да правиш магии, изискващи голяма енергия? Ами спазмите, които понякога получаваш? Ако те поразят точно насред битка, това ще се окаже фатално.
Оромис отвърна:
— Както вече би следвало да знаеш, обикновената сила не решава кой ще победи в един магически дуел. И въпреки това аз имам цялата сила, от която се нуждая, тук, в камъка на меча ми. — И той се пресегна и постави дясната си длан върху жълтия диамант, който оформяше ефеса на Наеглинг. — В продължение на повече от сто години двамата с Глаедр складирахме всяка частица от излишната ни сила в този диамант, а и други са добавяли своята — два пъти седмично неколцина елфи от Елесмера ме посещаваха и прехвърляха колкото могат от енергията си в кристала, без това да ги убие. Количеството, което в момента се съдържа в него, е огромно, Ерагон. Мога да преместя цяла планина, ако пожелая. Така че няма да имам проблем да защитавам себе си и Глаедр от мечове, копия и стрели или дори от някой камък, запратен от катапулт. Що се отнася до гърчовете, в камъка на Наеглинг има вградени определени заклинания, които ще ме предпазят, ако не мога сам да се погрижа за себе си на бойното поле. Тъй че и сам виждаш, Ерагон, двамата с Глаедр далеч не сме безпомощни.