Сапфира пикира ниско над външните стени на града и отново изрева, след което замахна с нокти и опашка, събаряйки групи крещящи мъже от парапета към твърдата земя осемдесет стъпки по-надолу.
Висока квадратна кула, защитена от четири балисти, се издигаше в другия край на южната стена. Големите метателни машини изстрелваха четириметрови копия към Варден, струпани пред градските порти. Щом се озоваха от вътрешната страна на стената, Ерагон и Сапфира забелязаха стотина войника, скупчени около двама воини, застанали гръб в гръб в основата на кулата. Те отчаяно се опитваха да отблъснат гората от остриета.
Дори в здрача и отвисоко младежът разпозна Аря в единия от воините.
Сапфира скочи от парапета и се приземи насред войниците, като размаза неколцина под краката си. Останалите се разпръснаха с викове на страх и изненада. Драконката изрева. Подразнена, че плячката й бяга, тя размаха опашка по земята и събори дузина войници. Един мъж се опита да притича край нея. Бърза като поразяваща кобра, тя го захапа и разтърси глава, за да прекърши гръбнака му. По сходен начин се разправи с още четирима.
Дотогава оцелелите бяха изчезнали между сградите.
Ездача бързо развърза каишите на краката си и скочи на земята. Допълнителната тежест на бронята го повали на едно коляно при приземяването. Той изсумтя и се надигна на крака.
— Ерагон! — извика Аря и дотича до него.
Тя беше задъхана и плувнала в пот. Единствената й защита беше от кожен жакет и лек шлем, боядисан в черно, за да не отразява светлина.
— Добре дошла, Бяртскулар. Добре дошъл, Сенкоубиецо — измърка Бльодгарм до нея, а късите му зъби присветнаха в оранжево на светлината на факлите.
Жълтите му очи блестяха. Козината по врата на елфа бе настръхнала, което го караше да изглежда дори по-свиреп от обикновено. И двамата с Аря бяха облени в кръв, въпреки че Ерагон не можеше да прецени дали е тяхна или не.
— Ранени ли сте? — попита той.
Аря поклати отрицателно глава, а Бльодгарм каза:
— Няколко драскотини, но нищо сериозно.
— Какво правите тук без подкрепления? — попита Сапфира.
— Портите — отвърна задъхано Аря. — Вече три дни се опитваме да ги разбием, но те са защитени от магия, а тараните почти не издраскват дървото. Така че убедих Насуада да…
Когато елфката млъкна, за да си поеме дъх, Бльодгарм продължи оттам, където тя бе спряла:
— Аря убеди Насуада да организира нападението тази нощ, за да можем да се промъкнем във Фейнстер, без да ни забележат, и да отворим портите отвътре. За съжаление се сблъскахме с трима заклинатели. Те ни атакуваха с умовете си и ни попречиха да използваме магия, докато призоваваха войници, които да ни надвият с броя си.
Докато елфът говореше, Ерагон положи длан върху гърдите на един от умиращите войници и прехвърли останалата в тялото енергия в своето собствено, а оттам — в Сапфира.
— Къде са заклинателите сега? — попита той и пристъпи към друг труп.
Бльодгарм сви косматите си рамене.
— Изглежда са се изплашили от пристигането ти, Шур’тугал.
— Както е редно — изръмжа Сапфира.
Ерагон източи енергията от още трима войника, а от последния взе и кръгъл дървен щит.
— Добре тогава — каза той и се изправи. — Нека отворим портите за Варден, какво ще кажете?
— Да, без повече бавене — отвърна Аря и тръгна напред, но после спря и погледна странично към Ездача. — Имаш нов меч. — Това не беше въпрос.
Той кимна.
— Руньон ми помогна да го изкова.
— И какво е името на оръжието ти, Сенкоубиецо? — попита Бльодгарм.
Ерагон тъкмо се канеше да отговори, когато четирима войници дотичаха откъм една тъмна алея с насочени напред копия. С едно плавно движение Ездача извади Бризингър от ножницата и преряза дръжката на копието на водача, а после със същия удар обезглави войника. Бризингър сякаш потръпна от свирепа наслада. Аря скочи напред и прониза двама други, преди да успеят да реагират, докато Бльодгарм се хвърли странично и уби последния с кинжала си.
— Бързо! — извика елфката и се затича към градските порти.
Ерагон и Бльодгарм се втурнаха след нея, а Сапфира ги последва малко по-назад. Ноктите й вдигаха силен шум по паветата на улицата. Стрелците от парапета над тях ги обстрелваха и на три пъти ги нападнаха войници, появили се откъм града, за да ги спрат. Без да забавят ход, Ездача, Аря и Бльодгарм поваляха нападателите или Сапфира ги поразяваше с огнена струя.
Неспирният тътен на тарана ставаше все по-силен, с приближаването към високите четиридесет стъпки порти на града. Ерагон видя двама мъже и жена, облечени в тъмни роби, застанали пред обкованите с желязо порти. Те напяваха на древния език и се олюляваха, вдигнали високо ръце. Тримата заклинатели замлъкнаха, когато видяха Ездача и спътниците му, а после се затичаха с развени роби по главната улица на Фейнстер, водеща към крепостта в другия край на града.