Ерагон копнееше да се впусне в преследване, ала беше много по-важно да пуснат Варден в града, където те нямаше повече да бъдат застрашавани от войниците по стените.
„Чудя се каква ли проклетия са планирали“ — помисли си загрижено той, докато гледаше отдалечаващите се заклинатели.
Преди четиримата да пристигнат при портите, петдесетина войници в блестящи брони се спуснаха откъм стражевите кули и се разположиха пред огромните дървени врати.
Един от тях удари с дръжката на меча си по щита и извика:
— Никога няма да преминете, гнусни демони! Това е нашият дом и няма да допуснем ургали, елфи и други нечовешки чудовища в него! Махайте се, защото във Фейнстер ви очакват само смърт и страдание!
Аря посочи стражевите кули и промърмори на Ерагон:
— Механизмът за отваряне на портите се намира там.
— Вървете — каза той. — Двамата с Бльодгарм се промъкнете покрай войниците. Ние със Сапфира ще ги държим заети.
Елфката кимна и двамата с Бльодгарм се стопиха в мастилените сенки около къщите зад Ездача и драконката.
Чрез връзката си с нея, Ерагон усети как Сапфира се готви да скочи върху групата войници. Той положи ръка на крака й.
— Чакай. Нека по-напред да пробвам нещо.
— Ако не проработи, мога ли тогава да ги разкъсам на парчета? — попита тя и облиза зъби.
— Да, тогава можеш да правиш с тях, каквото си поискаш.
Младежът пристъпи бавно към войниците, като държеше меча и щита отпуснати от двете страни на тялото си. Една стрела полетя към него отгоре, но спря неподвижно във въздуха на няколко крачки от гърдите му и падна на земята. Ерагон погледна изплашените лица на мъжете и каза със силен глас:
— Аз съм Ерагон Сенкоубиец! Може да сте чували за мен, а може и да не сте. И в двата случая знайте следното: Аз съм Драконов ездач и съм се заклел да помогна на Варден да свалят Галбаторикс от трона му. Кажете ми, полагал ли е някой от вас клетва на древния език пред Галбаторикс или Империята? Е?
Същият мъж, който бе заговорил преди и изглежда беше капитанът, отговори:
— Не бихме се заклели пред краля, дори ако опре меч в гърлата ни! Верността ни принадлежи на лейди Лорана. Нейното семейство ни управлява вече четири поколения и си върши добре работата!
Другите войници замърмориха в съгласие с него.
— Тогава присъединете се към нас! — извика младежът. — Предайте се и ви обещавам, че никой няма да нарани нито вас, нито семействата ви. Нямате шанс да удържите Фейнстер пред комбинираната мощ на Варден, Сурда, джуджетата и елфите.
— Така си мислиш ти — извика един от войниците. — Ами ако Муртаг и онзи червен дракон дойдат отново?
Ерагон се поколеба, а после каза с уверен тон:
— Те не могат да се мерят с мен и елфите, които се борят на страната на Варден. Вече го отблъснахме веднъж.
Вляво от войниците видя, че Аря и Бльодгарм се прокраднаха иззад едно от каменните стълбища, водещи към върха на стените, а после с тихи стъпки се насочиха към лявата стражева кула.
Капитанът на войниците каза:
— Може да не сме се заклели в служба на краля, ала лейди Лорана го стори. Какво ще направиш с нея тогава? Ще я убиеш? Ще я затвориш? Не, ние няма да предадем доверието й и няма да допуснем нито теб, нито чудовищата, които дращят по стените ни. Нито ти, нито Варден можете да предложите нещо различно от смърт на онези, принудени да служат на Империята!
Защо не ни остави на мира, Драконов ездачо? Защо не си държа главата наведена, за да можем ние да живеем в мир? Но не, славата, величието и богатствата бяха твърде примамливи, нали? Трябваше да опустошиш домовете ни, за да удовлетвориш амбициите си. Е, аз те проклинам, Драконов ездачо! Проклинам те с цялото си сърце! Дано напуснеш Алагезия и никога не се върнеш!
Ерагон се смрази, защото проклятието на мъжа повтаряше онова на последния Ра’зак в Хелгринд, а той си спомни, че и Анджела му бе предсказала същото бъдеще. С усилие на волята отблъсна тези мисли и отвърна:
— Не желая да ви убивам, но ще го сторя, ако трябва. Предайте се!
Аря тихо отвори вратата в дъното на лявата стражева кула и се промъкна вътре. Безшумен като ловуваща дива котка, Бльодгарм се прокрадна зад войниците към другата кула. Ако някой от тях се бе обърнал, щеше да го види с лекота.