Капитанът се изплю на земята в краката на младежа.
— Ти дори не приличаш на човек! Ти си предател на расата си! — И с това мъжът вдигна щита и меча си и бавно запристъпва към Ездача. — Сенкоубиец — изръмжа войникът. — Ха! По-скоро ще повярвам, че дванадесетгодишният син на брат ми е убил Сянка, отколкото на хлапе като теб.
Ерагон изчака, докато капитанът го наближи достатъчно. После направи една-единствена крачка напред и заби Бризингър в центъра на украсения с герб щит. Острието излезе през гърба на войника, който се сгърчи и застина. Ездача издърпа острието от трупа и в същия момент откъм стражевите кули се разнесе шум, когато макарите и веригите се раздвижиха и огромните резета на градските порти започнаха да се издърпват.
— Предайте се или умрете! — извика Ерагон.
Двадесетина войници се втурнаха с викове към него, размахали мечове. Другите или се пръснаха и побягнаха към вътрешността на града, или последваха съвета на врага си и поставиха мечове, копия и щитове върху сивите павета, след което коленичиха на улицата с длани на коленете.
Около Ездача се образува мъгла от кръв, когато той започна да сее смърт сред войниците, преминавайки от един към друг по-бързо, отколкото те можеха да реагират. Сапфира събори двама, а после подпали други двама с къс залп от ноздрите си. Мъжете се свариха в броните си. Ерагон се спря с плъзгане на няколко крачки зад най-крайния войник и остана на място, протегнал ръка заради последния нанесен удар, чакайки да чуе звука от падането на тялото на земята: първо едната половина, после другата.
Аря и Бльодгарм излязоха от стражевите кули и в същото време портите със стон се отвориха навън, разкривайки затъпената и нацепена глава на масивния таран на Варден. Горе на стените стрелците извикаха ужасени и заотстъпваха към по-лесни за защитаване позиции. Десетки ръце се вкопчиха в портите отвън, за да ги отворят още по-широко, и Ерагон видя море от мрачни лица на хора и джуджета, струпали се пред входа.
— Сенкоубиецо! — викаха те, а също и „Аргетлам!“ и „Добре дошъл! Ловът е успешен днес!“
— Това са мои пленници — обяви Ездача и посочи с Бризингър към войниците, коленичили на улицата. — Завържете ги и се погрижете с тях да се отнасят добре. Дадох им дума, че няма да бъдат наранени.
Шестима воини побързаха да изпълнят заповедта му.
Варден нахлуха в града. Дрънченето на брони и оръжия и тропотът на ботуши по паветата бяха като неспирна гръмотевица. Ерагон с радост видя Роран, Хорст и неколцина мъже от Карвахол в четвъртата редица бойци. Той махна за поздрав и братовчед му вдигна чука си в отговор, преди да се затича към него.
Младежът сграбчи дясната ръка на Роран и го придърпа в грубовата прегръдка. Когато се отдръпна, забеляза, че братовчед му изглежда състарен и очите му са по-хлътнали отпреди.
— Крайно време беше да се дотътриш — изсумтя Роран. — Измирахме със стотици, докато се опитвахме да преодолеем стените.
— Двамата със Сапфира дойдохме максимално бързо. Как е Катрина?
— Добре е.
— Когато това приключи, трябва да ми разкажеш всичко, което ти се е случило, откакто заминах.
Роран стисна устни и кимна. После посочи Бризингър и попита:
— Откъде го взе тоя меч?
— От елфите.
— Как се казва?
— Бриз… — започна да казва Ерагон, ала тогава единадесетте елфи, пратени от Исланзади с Бльодгарм да пазят него и Сапфира, дотичаха откъм колоната воини и ги обградиха. Аря и Бльодгарм също дойдоха, като елфката тъкмо почистваше тънкото острие на меча си.
Преди Ездача да продължи да говори, Йормундур се появи на гърба на коня си откъм портите и извика:
— Сенкоубиецо! Добра среща!
Ездача отвърна на поздрава и попита:
— Какво да правим сега?
— Каквото пожелаете — отвърна командирът и стисна юздите на кафявия си кон. — Трябва да си пробием път до крепостта. Струва ми се, че Сапфира няма да може да премине между повечето къщи, така че се издигнете във въздуха и им създавайте проблеми, където можете. Ако пробиете защитата на крепостта и заловите лейди Лорана, това ще ни помогне много.
— Къде е Насуада?
Йормундур посочи зад рамото си.
— Зад армията, координира войските с крал Орин. — Йормундур погледна над потока от воини, а после обратно към Ерагон и Роран. — Стронгхамър, мястото ти е при твоите хора, не да бъбриш с братовчед си.
След тези думи стройният слаб командир пришпори коня си и препусна по мрачната улица, раздавайки заповеди на Варден.
Когато Роран и Аря понечиха да го последват, Ездача сграбчи братовчед си за рамото и тупна меча на елфката със своя.
— Чакайте — каза той.