Ездача ги последва, скачайки над разбитите останки от вратата. Вътрешността на магазина бе потънала в плътен мрак и миришеше на птичи пера и застоял парфюм. Можеше да озари помещението с магия, но тъй като знаеше, че войниците са в още по-неблагоприятно положение от него, се въздържа. Той усещаше умовете им наблизо и можеше да чуе накъсаното им дишане, ала не бе сигурен какво имаше между него и тях. Влезе по-навътре в тъмния магазин, опипвайки пътя си с крака. Държеше щита пред себе си и Бризингър над главата си, готов за удар.
Ерагон чу как нещо, издаващо едва доловим шум като от конец, падащ на земята, лети във въздуха към него.
Отскочи назад и залитна, когато нечий боздуган или чук удари щита му и го разби на парчета. Избухнаха викове. Един мъж събори стол или маса и нещо издрънча при сблъсък със стената. Ездача размаха Бризингър и усети как мечът потъва в плът и се забива в кост. Някаква тежест увисна на острието. Ерагон го измъкна и мъжът, когото бе ударил, падна в краката му.
Ездача хвърли бърз поглед към Сапфира, която го очакваше в тясната улица отвън. Едва тогава видя, че на един железен стълб на улицата е окачен фенер и че светлината го е правила видим за войниците. Той бързо се отдръпна от прага и захвърли останките от щита си.
Последва нов трясък и шумотевица от стъпки, докато войниците се измъкваха през вратата отзад и се заизкачваха по стълбите, които водеха на горния етаж. Ерагон се втурна след тях. Вторият етаж се оказа апартаментът на семейството, което притежаваше магазина. Няколко човека се развикаха и едно бебе запищя, когато Ездача се втурна сред плетеницата от малки стаи, ала той не им обърна внимание, насочил цялата си мисъл към своята плячка. Накрая приклещи войниците в един тесен хол, озарен от потрепващия пламък на една свещ.
Уби четиримата войници с четири удара на меча си и се намръщи, отвратен, когато кръвта им го опръска. Намери си нов щит и се спря да погледне труповете. Струваше му се грубо да ги остави насред нечия всекидневна, затова ги изхвърли през прозореца.
По обратния път към стълбите някой пристъпи иззад един ъгъл и се опита да прониже младежа с кинжал в ребрата. Върхът на острието спря на косъм от него, впримчен в защитите му. Стреснат, Ерагон замахна с Бризингър и точно щеше да отреже главата на нападателя си, когато осъзна, че срещу себе си има слабо момче на не повече от тринадесет години.
Той замръзна.
— Това можеше да съм аз — помисли си. — На негово място аз бих сторил същото. — Погледна зад гърба на момчето и видя мъж и жена по нощници, които стояха прегърнати. Те го гледаха ужасено.
Ездача потръпна и свали меча си. После със свободната си ръка взе кинжала от момчето.
— Ако бях на ваше място — каза той и силата на гласа му го шокира, — нямаше да излизам, докато битката не свърши. — Поколеба се, а после добави: — Съжалявам.
След това, чувствайки се засрамен, напусна тичешком магазина и се върна при Сапфира.
Те продължиха надолу по улицата.
Близо до магазина за шапки се натъкнаха на войници на крал Орин, понесли златни свещници, сребърни подноси и прибори, бижута и различни мебели от един богаташки дом, който бунтовниците бяха превзели.
Ерагон изтръгна няколко килима от ръцете на един войник.
— Веднага върнете всичко! — извика той на групата. — Тук сме да помогнем на тези хора, не да крадем от тях! Те са наши братя и сестри, наши майки и бащи. Ще ви пусна този път, но кажете на всички, че ако някой краде, ще бъде вързан на позорния стълб и публично нашибан като крадец!
Драконката изръмжа, за да подчертае думите му. Под бдителния им поглед, смъмрените воини върнаха плячката си в облицованата с мрамор къща.
— Сега — каза Ерагон на Сапфира — навярно ще можем да…
— Сенкоубиецо! Сенкоубиецо! — извика мъж, тичащ към тях от вътрешността на града. Бронята и оръжията му показваха, че е от Варден.
Ерагон стисна Бризингър.
— Какво?
— Нужна ни е помощта ти, Сенкоубиецо. Твоята също, Сапфира!
Те последваха боеца по улиците на Фейнстер, докато не пристигнаха пред голяма каменна сграда. Десетки бунтовници бяха приклекнали зад ниска стена срещу фасадата й. Изглеждаха облекчени, когато видяха Ездача и дракона.
— Не се приближавайте! — извика един от Варден, като размаха ръце. — Вътре има голяма група войници и стрелят с лъковете си по нас.
Ерагон и Сапфира се спряха извън обсега на стрелите. Боецът, който ги беше довел, каза: